Клуб Z- Калин Славов: Скандална организация на вота в чужбина. Секционните комисии пак удариха дъното

Какви са изводите на „Прозрачност без граници“ за нарушенията и проблемите на първия тур на президентските избори и допитването до народа?

Избирателната активност на първия тур на президентските избори е с 2-3 процента по-висока, отколкото на предходните избори. Това налага извода, че задължителното гласуване практически не повиши броя на участващите във вота.

Това не позволи на практика да бъде проверена идеята, че увеличаването на броя на гласуващите ще доведе до намаляване на относителния дял на купения и контролирания вот.

На първия тур на тези избори имаше по-малко данни за купуване на гласове. Защо?

Възможни са поне три причини:

Социологическите изследвания ясно определяха кои кандидати отиват на балотаж и също така, че изборите не могат да бъдат спечелени на първи тур. На практика гласуването в неделя беше, за да бъдат допуснати двамата основни претенденти до същинското гласуване на втори тур. Истинското състезание с големия залог предстои.

Най-силният натиск върху избирателите е на местни избори – тогава се мобилизират всички, които оказват този натиск заради собствения си интерес – местния сив и полу-сив бизнес, криминалния контингент, местните феодали (пиша го без кавички). При такива избори малките избирателни райони позволяват резултатът да бъде решен от неголям брой избиратели – понякога само с няколко десетки гласа.

Вероятно е спомогнало и разбирането, че при задължително гласуване относителният брой на купените гласове би бил много малък на национално ниво, на каквото база се изчисляват резултатите от президентските избори.

Разбира се, не можем да подминем и „модата“ в изборните машинации, която видяхме на предходните избори през 2015 г. и която някои предпочитат от благоприличие наричат „овладяване на изборните технологии”.

Акцентът се прехвърля от въздействие върху избирателя, който губи значение, към овладяване на секционните комисии. Именно там могат да се извършват сериозни манипулации на вота. Това са възможностите за големия брой недействителни бюлетини, дописването на списъци, промяна на данни в протоколите и т.н. Това са все способи, които могат да обяснят намаляване на склонността да се купуват гласове.

Трябва да гласуваш, но няма къде?!

Скандалното в тези избори беше начинът, по който се проведоха изборите в чужбина. Многобройни бяха репортажите и сигналите от гласуващи зад граница българи. Чакане с часове в студа и под дъжда. Някои не издържаха и си тръгваха без да гласуват. Други останаха на дългите опашки в края на изборния ден. Негласували. Унизени. И аз ги разбирам.

Така е, когато се приемат законови текстове, в които няма нито политика, нито логика, нито граматика”, по думите на Каравелов.

В опита самоцелно да се угоди някому в рамките на управляващата коалиция с решения, които се взимаха при започнала кампания, отвъд всички международни стандарти – промени в изборните правила да има най-много до 6 месеца преди изборите, се стигна до перверзната ситуация да се гласува задължително, а да няма къде.

Как тогава се изпълнява задължението да гласуваш? Уважителна причина ли е това? Пред кого ще поискаш да бъдеш отново включен в списъците (или по-скоро изваден от забранителните списъци)? Ще пътуваш до България, за да го направиш? Процедурата за възстановяване на възможността да се гласува дори не е обсъждана в Народното събрание!

И пак за секционните комисии…

Секционните избирателни комисии отново бяха на дъното. 77% от всички сигнали и на наблюдатели, и на граждани, които „Прозрачност без граници” прие, бяха срещу работата на СИК – организационни нарушения. Макар да си нямат „стряскащо име“, организационните нарушения могат пряко да се отразяват върху действителността на гласуването и тайната на вота.

Например във Варненско са подписвани пликовете на бюлетините за референдума. Отново там попълнената вече бюлетина е разтваряна, за да се провери „правилно ли е извършено отбелязването”. На не малко места, включително и в София, избиратели са карани да се подписват в списъка за референдум без да са гласували – така веднъж се повишава избирателната активност, а втори път се създава възможност да бъде пусната бюлетина (включително и против волята на избирателя).

Това са все нарушения, които не могат да бъдат извинени с неопитност на комисиите. Крайно време е да се осъзнае фактът, че членовете на комисиите са длъжностни лица и като такива носят отговорност. Тя не трябва да остава само като латентна възможност в текстовете на Наказателния кодекс.

Разбира се, могат и следва да се предприемат и мерки по промяна на начина на гласуване – машинно гласуване, електронно гласуване, преброителни центрове, които да направят процеса по отчитане на резултатите по-организиран и прозрачен.

Статията е публикувана в страницата на онлайн изданието Клуб Z.

Източник: Клуб Z.