Защита на сигнализиращите за нередности – пътят пред България

Подаването на сигнали е един от най-ефективните инструменти за разобличаване на корупция, измама, безстопанственост и други нарушения, които могат да застрашат обществения интерес в практически всички сфери. В същото време подаващите сигнали, често поемат риск за кариерата си и дори живота си. Защитата на разобличителите е сред актуалните теми в редица международни организации и обект на законодателни инициативи. Наскоро и в Европейския съюз беше приета нарочна Директива, въвеждаща минимални общи стандарти в тази област.

На 12 декември 2019 г. Асоциация „Прозрачност без граници“ бе домакин на кръгла маса-дискусия, на която представихме ключовите моменти на Директивата и обсъдихме необходимите за успешно транспониране действия.

Събитието беше открито от Омбудсмана Диана Ковачева. Тя изтъкна, че защитата на разобличителите е в тясна връзка със защитата на основните права, и в частност на трудовите права на служителите. „Работниците са изправени пред голям риск не само от уволнение, но и от много други форми на тормоз, при подаване на сигнал срещу, например, прекия си началник“, каза още Ковачева. Омбудсманът подчерта, че с Директивата се цели осигуряването на канали и защита не във връзка със сигнали от граждани, а от служители и работници от самата организация, в която се е случила дадена нередност, като това се отнася както за публичния, така и за частния сектори. В заключение тя изрази позиция, че е важно да се проведе кампания насочена към широката общественост, с която да се разясни, че разобличителите не са доносници срещу свои колеги, а са хора, които защитават обществения интерес.

Основните положения на Директивата бяха представени от Калин Славов, Изпълнителния директор на Асоциация „Прозрачност без граници“. Калин Славов посочи, че законодателството ще засегне на практика цялото общество и в правен, и морално-етичен, и в икономически план. „Този процес има необходимост от политическо лидерство на най-високо ниво, от активен диалог със заинтересованите страни. Практиката показва, че за да се спазва даден закон, е необходимо той да бъде възприет като правилен и необходим от тези, за които се отнася. Това не може да се случи едностранно по вертикала на властта“, добави още Славов призовавайки за незабавно започване на широк диалог. (Вижте презентацията на Калин Славов тук)

Д-р Катя Христова-Вълчева, дългогодишен ескперт на организацията, предложи поглед към перспективите и предизвикателствата пред бизнеса в контекста на общата система за почтеност и добро управление в частния сектор. Доктор Христова представи основните съществуващи модели за ангажиране на бизнеса по отношение закрилата на подателите на сигнали и очерта ключовите компоненти на една корпоративна политика в тази връзка. „Създаването на етични стандарти и етична инфраструктура вече не е единствен и достатъчен елемент, а се върви към по-широко прилагане на концепцията за цялостна система за почтеност, в която закрилата на лицата сигнализиращи за нередности заема централно място“ каза в заключение Христова. (Вижте презентацията на д-р Христова-Вълчева тук)

По време на събитието представихме и водещия международен опит. Гост-панелисти от мрежата на Transparency International предложиха на аудиторията работещи законодателни решения и примери от практиката.

Джон Девит, Изпълнителен директор на TI-Ирландия и Председател на Whistleblowers International Network, започна своето представяне с разяснението на термина „whistleblower“ и рисковете, пред които са изправени сигнализиращите за нередности. Основната тема, застъпена от господин Девит, касаеше признатите международни стандарти за защита на разобличителите, илюстрирани с реални примери и решения на национално ниво. (Вижте презентацията на Джон Девит тук)

Джорджо Фраскини от Transparency International Италия и Елза Фукро от Transparency International Франция представиха на аудиторията основните компоненти и добри решения, възприети в законодателствата в техните държави. Колегите не спестиха и негативния опит, от който можем да се поучим при изработването на националната рамка в нашата страна.

Втората част от събитието прерастна в оживена дискусия, модерирана от доц. Антоний Гълъбов. Обсъдени бяха тактиките за законодателно решение (нарочен закон или секторен подход); оптимизирането на съществуващите в правната рамка и в практиката инструменти и свързването им в общ механизъм за защита на разобличителите; акумулирането на гражданска енергия и подкрепа при борбата с нередности; състоянието на бизнес средата; културните особености и нрави на българското общество.

В заключение Калин Славов подчерта, че е много важно въвеждането на Директивата да бъде не „хартиено“, а чрез реални и работещи механизми. Той изрази увереност, че със събитието не изчерпахме дискусията по темата, а напротив – положихме началото на един диалог, който трябва да продължи.

20191212_P120191212_p220191212_P420191212_P520191212_P620191212_P720191212_P3