Оценка на процедурата по избор на нова Централна избирателна комисия

В изпълнение на своята мисия и на обществения си ангажимент, и в съответствие със стандартите на международната организация Transparency International, Асоциация „Прозрачност без граници” извършва наблюдение над всички ключови аспекти от процеса на подготовка и провеждане на изборите за Европейския парламент, които ще се проведат на 25 май 2014 година.

Асоциация „Прозрачност без граници” ще изработи оценка на всички базисни компоненти от изборния процес в съответствие с международно утвърдените показатели за прозрачност, почтеност и демократичност.

Един от основните акценти в наблюдението е конституирането на Централна избирателна комисия и дейността на изборната администрация.

Днес, 23 март 2014 година, Асоциация „Прозрачност без граници”  представя Оценка на процедурата по номинация и избор на членове на ЦИК. Влезлият в сила на 5 март 2014 година нов Изборен кодекс предвижда нова публична процедура за избор на Централната избирателна комисия. Процедурата е натоварена с високи обществени очаквания да допринесе за изграждането на професионална и независима ЦИК и изборна администрация.

Основните показатели, по които е осъществено наблюдението и оценката на процедурата по номинация и избор на членове на ЦИК, са:

Адекватни срокове за определяне на правилата и срокове за номиниране.

Публичност на информацията за постъпилите кандидатури.

Ясно регламентирана процедура за протичане на изслушванията на кандидатите в Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения и в Комисията по правни въпроси на Народното събрание.

Ясни правила при избора на ръководство на ЦИК от Народното събрание и при назначаването на членове на ЦИК от президента.

Възможност за реален конкурентен подбор.

Механизми за преодоляване на обществени съмнения за почтеността на избраните/назначените членове на ЦИК.

Използваната скала за оценяване е със стойности от 0 до 100 точки, с интервал от 25 точки, като по-високите стойности показват по-добро представяне.

Резултатите от наблюдението показват наличието на нормативни и процедурни дефицити, най-съществените от които са свързани с въпросите за изхода от процедурите за номиниране и обсъждане на предложените от граждански организации кандидатури, разпределението на квотите на партиите, както и последователността на процедурите по избор и назначаване на членове на ЦИК. Налице е разминаване между заявените намерения и принципи при избора на ЦИК и тяхното практическо осъществяване.

Възприетият нов подход за избор на членове на ЦИК чрез предложения на българския неправителствен сектор сам по себе си заслужава положителна оценка. Същевременно, конкретното му приложение не отговаря пълноценно на обществените очакванията за политическа безпристрастност, висок професионализъм, прозрачност и почтеност.  Политическата биография на част от кандидатите и същевременно фактът, че са предложени от граждански организации, постави въпроса дали не се дава привидност на граждански кандидатури, които всъщност са политически. На практика, само две от предложените кандидатури са на експерти, които не са участвали като партийни представители в предишни състави на ЦИК и РИК. Неясният начин на „припознаване” на предложените кандидати от страна на политическите партии и смесването на принципа на професионалния подбор и принципа на политическото номиниране създаде предпоставки за съмнения в политическа пристрастност на част от кандидатите и, съответно – на номиниращите неправителствени организации.

Резултатите от наблюдението показват висока степен на формализъм при протичане на изслушването на кандидатите. Изслушването на всеки от кандидатите протече в рамките на няколко минути, което не позволи пълноценно да бъде оползотворена възможността за разгръщане на тяхната визия за ролята на ЦИК и за дискусия по същество.

Дебат в Народното събрание при избора на членове на висшата изборна администрация беше сведен до процедурен спор, в центъра на който беше поставено квотното разпределение между парламентарно представените партии. Дискусията бе изместена от професионалните качества на кандидатите към дребнаво политическо противопоставяне. Този факт хвърля сянка на съмнение върху политическата воля и готовност за изграждане на политически независима и безпристрастна професионална централна избирателна комисия и изборна администрация.

Публичността на кандидатурите за членове на ЦИК беше сравнително задоволително гарантирана чрез публикуване на информация на сайта на Народното събрание и пряко предаване на изслушванията в парламентарните комисии. Същевременно, не бе установен конкретен механизми за преодоляване на обществени съмнения относно нравствено-етичните качества на кандидатите/назначените за членове на ЦИК.

Асоциация „Прозрачност без граници” ще продължи да наблюдава подготовката на изборите, като предоставя своите предложения на институциите и информира българските граждани за констатациите от своето гражданско наблюдение.