Справя ли се България в борбата с корупцията?

През 2014 г. Европейската комисия се ангажира да предприеме действия срещу корупцията, като публикува първия специализиран доклад на ЕС за борба с корупцията. Само две години по-късно обаче Комисията „бракува“ доклада чрез размяна на писма между Франс Цимерман – член на Комисията и Европейския парламент и се отказа от това средство.

Решението беше политическо, както може да се види от срещата на Европейската комисия, проведена с участието на комисар Аврамопулос и представители на кабинета на Франс Цимерман. То беше критикувано от 56 неправителствени организации, включително Transparency International EU, които призоваха ЕС да изпълни ангажиментите си в борбата срещу корупцията.

Въпреки това Европейската комисия заяви, че усилията им ще продължат в рамките на европейския семестър.

Както показват препоръките, направени в рамките на семестъра, за 2018г? Изпълнява ли България обещанията си да превърне борбата с корупцията в приоритет?

Напътствия за държавите от европейския семестър – България:

В областта на обществените поръчки:

  • Цялостният пейзаж на обществените поръчки вече е започнал да се подобрява, но прозрачността и корупцията обаче все още са проблем. Увеличеното използване на директното възлагане на обществени поръчки и високият брой поръчки с един спечелил участник биха могли значително да навредят на прозрачността и ефективността на системата за обществените поръчки.

В областта на бизнеса:

  • Бизнесът все още се безпокои по отношение на корупцията за, институционалните недостатъци и недостатъчното предлагане на работна ръка. Напредъкът в реформата на публичната администрация и електронното правителство е бавен. Управлението в публичния сектор би могло да се възползва от по-голяма прозрачност, по-ясни правила и дългосрочна перспектива;

В областта на съдебната система:

  • През 2017, България продължава своите усилия за реформа в своята съдебна система и да работи по недостатъците в борбата с корупцията и организираната престъпност. Новите избори във Висшия Съдебен Съвет потвърждават позитивното въздействие на конституционните и правните реформи, извършени през 2015 и 2016 година. Приетите промени в в Наказателния Кодекс имат за цел да подобрят системата на прокуратурата в случаи на корупция по високите етажи, също така все още реформи се обмислят.

Приетият в началото на 2018 закон, създава нов единен анти-корупционен орган, който има за цел да подобри превенцията и възпирането на корупция по високите етажи.

В рамките на Механизма за сътрудничество и проверка, Комисията продължава да наблюдава реформата в съдебната система и борбата срещу корупция и организираната престъпност в България. Тези области не са споменати в в специфичните препоръки за България, но са релевантни за развитието на позитивна бизнес среда в България.

Европейската Комисия препоръчва на България да предприеме действия през 2018 и 2019 г. за:

  1. Подобряване на събирането на данъци и ефективността на публичните разходи, включително чрез засилване на мерките за намаляване на степента на неформалната икономика. Подобряване на рамката за корпоративно управление на притежаваните от държавата предприятия в съответствие с добрите международни практики.
  1. Да се ​​предприемат последващи мерки, произтичащи от прегледа и изпълнението на финансовия сектор – плановете за надзорни действия с цел засилване на надзора и стабилността на сектор. Гарантиране на адекватно оценяване на активите, включително банковите обезпечения, чрез подобряване процесите на оценяване и одит. Завършване на реформата на правилата за несъстоятелност и насърчаване на функциониращ вторичен пазар за необслужвани заеми.
  1. Повишаване на възможността за заетост на групите в неравностойно положение чрез усъвършенстване и укрепване мерки за активиране. Подобряване на осигуряването на качествено приобщаващо образование, особено за ромите и други групи в неравностойно положение. В съответствие с Националната здравна стратегия и нейния план за действие да се подобри достъпа до здравни услуги, включително чрез намаляване на извършваните от самите болни плащания и справяне с недостига на здравни професионалисти. Въвеждане на постоянна и ясна схема за промяна на минималния доход и подобряване на неговия обхват и адекватност.

Може да прочетете и други материали по темата на страницата на Transparency International-EU.