Archives

Индекс 2018 година

Facebook _ Instagram EN-2_REGIO

Индексът за възприятие на корупцията на България през 2018 година е 42 пункта, като с това страната заема 77 място в световната класация. В рамките на регионалната класация на държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса за ЕС е 64,6).

В сравнение с предходната година индексът бележи понижение от 1 пункт. Въпреки че промяната от една точка в резултата на Индекса не е статистически значима, следва да се вземат предвид две обстоятелства: 1) стойности на индекса под 50 пункта са показател за систематичен проблем с корупцията и за неефективна борба; 2) в  тазгодишната класация страната отстъпва с шест позиции назад в световната класация (от 71 място през 2017 г. на 77 място през тази година), което е показател за отстъпление в сравнителен план с редица други държави. Резултатът през 2018 г. не позволява на страната да се придвижи напред от последното си място в класацията на Европейския съюз.

Анализът на резултатите от периода 2012 – 2018 г. дава основание за критична оценка – налице е застой в противодействието на корупцията, като на фона на положителното развитие при значима част от останалите държави-членки на ЕС индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане. Данните, които стоят в основата на класацията, показват, че въпреки относителната стабилност в политически и икономически план, основните слабости в седемгодишния период са свързани с ефективността на използване на публичните ресурси, функционирането на надзорните институции и на правосъдната система в страната.

Сравнението между индексите на България и на останалите държави от ЕС показва не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период – на фона на тенденциите при други държави-членки на ЕС индексът на България откроява тенденция на сериозно изоставане. Тя е особено видима на фона на позитивния тренд при държави от Централна и Източна Европа, с които България се съизмерва от началото на демократичните промени, като Естония (от 64 т. през 2012 г. до 73 т. през 2018 г.), Латвия (от 49 т. през 2012 г. до 58 т. през 2018 г.), Чехия (от 49 т. през 2012 г. до 59 т. през 2019 т.), Литва (от 54 т. през 2012 г. до 59 т. през 2018 г.)

Средната стойност на индекса за държавите-членки на Европейския съюз за 2018 година е 64,6, а включването на Норвегия, Швейцария и Исландия в общоевропейската класация формира обща регионална оценка на ЕС и останалите държави от Западна Европа от 66,3.

Резултатите от изследването показват, че скандинавските държави отново заемат водещите позиции в регионалната класация. Първо място в европейската класация заема Дания, следвана от Финландия и Швеция и Швейцария. Оценките на тези страни свидетелстват за ефективно прилагани правила, регулиращи поведението на политиците и на държавните служители, както и за наличието на стабилни системи, осигуряващи прозрачност и отчетност при функционирането на институциите.

Въпреки че общата оценка на изследването за европейския регион показва високи стойности, данните за част от държавите са показателни за това, че липсата на приоритет на антикорупционните реформи, заедно с нарастващата популистка реторика, води до отслабване на демократичните институции и до повишаване на корупционния риск.

Един от показателните примери в това отношение е Чехия, която непрекъснато подобрява своя резултат от 2014 г. насам. Въпреки общото повишение на стойността на индекса за период от последните седем години, случаят с установяването на конфликт на интереси по върховете на държавното управление през изминалата година е доказателство за това, че напредъкът може да е крехък.

Данните от изследването за последните седем години позволяват да бъде направен сравнителен анализ на тенденциите при държавите, с които България се съизмерва. В случая това са три групи страни – държавите от Балканския регион, държавите, които се присъединиха към ЕС след 2004 г. и държавите от Южна Европа, които се сблъскаха със сериозна икономическа криза в началото на изследвания период.

Първата тенденция може да се определи като устойчиво позитивно развитие, което отразява постоянно повишаване на стойностите на индекса. Тя се констатира при Естония, Чехия и Латвия и е показател за прозрачно функциониращи институции, успешни реформи и ефективно справяне с проблема с корупцията. Към тази група може да се отнесат и южноевропейските държави, като Гърция и Италия, които предприеха мерки за реформиране на администрацията и за намаляване публичния дългов. Данните от 2018 г. дават основание за позитивна оценка на положените усилия.

Втората тенденция може да бъде определена ката застой в борбата с корупцията, като в тази категория се включват България, Хърватска, Сърбия, Румъния. Сравнителните данни от изследването за изследвания седемгодишен период показват, че въпреки предприетите антикорупционни мерки в една или друга област, липсва общият позитивен резултат, който може да отговори на обществените очаквания за решително справяне с проблема с корупцията.

Третата тенденция се характеризира с отстъпление от борбата с корупцията, което е съпроводено и с компрометиране на основни принципи и фундаменти на демокрацията в изследваните държави. Показателни примери в категория са Турция, Унгария и Малта, в които проблемите с върховенството на закона, спазването на човешките права, свободата на журналистическата дейност и на гражданските организации се отразяват негативно и на разследването на корупцията.

Може да прочетете подробна информация за резултатите тук.

Индекс 2017 година

CPI 2017 regional map - EU (Bulgarian)_WEB_cropped

Индексът за възприятие на корупцията на България през 2017 година е 43 пункта, като с това страната заема 71 място в световната класация.

В рамките на класация сред държавите-членки на Европейския съюз страната ни продължава да заема последно място (средната стойност на индекса за ЕС е 65).

Сравнението с индексите на страните от Централна и Източна Европа, които се присъединиха към общността през 2004 и 2007 г., също показва значими разлики: България все още не успява да навакса темпа на повишаване, който поддържат по-голяма част от държави в тази група, като например Чехия, Естония, Латвия и Литва.

От друга страна позицията на България е съизмерима със средната оценка в глобален мащаб (43) и със средната стойност на индексите на останалите страни от Балканите (42,27), което ни поставя сред Вануато, Буркина Фасо и доста преди Албания, съответно.

България е включена за двадесети път в изследването на Transparency International. Въпреки че в сравнение с предходната година индексът бележи повишение от 2 пункта, е необходимо да се вземе предвид, че стойности под 50 пункта са показател на системен проблем с корупцията. Промяната от две точки в резултата на Индекса не е статистически значима, тъй като подобни движения са наблюдавани и преди това, без да пречупват тенденцията на застой, а е и в границата на статистическата грешка.

Анализът на резултатите от този период дава основание за критична оценка: все още липсва съществен напредък в борбата с корупцията, а на фона на положителното развитие при значима част от останалите държави-членки на ЕС индексът на страната откроява тенденция на сериозно изоставане.

Сравнителните резултати от изследването за България подчертават необходимостта от промяна в политиката за противодействие на корупцията, като в тази връзка трябва да бъде проявен ясен ангажимент за ефективно функциониране на институциите, които играят основна роля в тази област, включително и на новия антикорупционен орган. Дали подобрението от 2 пункта ще се превърне в устойчив тренд ще зависи от резултатите в две основни направления в краткосрочен план: ефективността на реализация на електронното управление в процеса на взаимодействие „администрация-граждани-бизнес“; ефективността на работа на новия антикорупционен орган в страната. За да бъде необратим процесът, в дългосрочен план трябва да бъде категорично преодолян проблемът с политическата корупция.

CPI2015_map-red-yellow

Индекс 2016 година

CPI2016_EU_EN

Индексът за възприятие на корупцията на България през 2016 година е 41 пункта, като с това страната заема 75 място в световната класация. Стойността на индекса е същата като през изминалата година, като поради напредъка на други държави тя се придвижва назад в общата световна класация от 69-то място (през 2015 г.) до 75-то място през настоящата година. С това страната ни заема последно място в класацията на държавите-членки на Европейския съюз (за сравнение, средната стойност на индекса за ЕС е 65,36). В рамките на субрегионалната класация на държавите от Югоизточна Европа страната ни заема междинна позиция, като индексът й е по-нисък от средния за Балканския регион (41,91). Сравнението с общата средна стойност на индекса в глобален мащаб (42,94) също е показателно за съществен проблем в борбата с корупцията в страната.

Стойността на индекса на България за 2016 г. показва не само липса на развитие в рамките на един относително дълъг период – на фона на другите държави-членки на ЕС индексът откроява тенденция на драстично изоставане.

Анализът на резултатите през 19-те години, в които България е част от изследването, дава основание за критична оценка, че борбата с корупцията е в застой. Сравнителните данни за индекса на България за последните пет години показват липса на какъвто и да било напредък: индексът на България остава далеч под критичната стойност от 50 пункта, което е показател за системно несправяне с корупцията.

Сравнителните резултати от изследването за България подчертават острата необходимост от промяна в политиката за противодействие на корупцията, като в тази връзка трябва да бъде изоставен формалният подход в борбата с корупцията и да бъде проявен ясен ангажимент за дълбоки реформи в институциите, които играят основна роля в тази област.

Световен барометър 2016

Настоящият доклад изследва начина, по който корупцията присъства в живота на хората. Резултатите от изследването на Transparency International са получени с помощта на отговорите на 60 000 респонденти от 42 държави в Европа и Централна Азия, което насочва вниманието върху техния пряк сблъсък с корупционни действия и описва техните оценки относно разпространението на корупцията в основните институции в техните страни. В този смисъл, изследването Световен корупционен барометър също предлага гледна точка към това доколко хората са склонни и имат желание да предприемат действия срещу това явление.

Резултатите показват, че мнозинството от гражданите считат, че техните правителства не правят достатъчно за противодействие на корупцията в политиката. Над една четвърт от хората считат, че политиците, правителствените служители и високопоставените служители в сферата на бизнеса са изключително корумпирани. Почти трима на всеки пет граждани са убедени, че богатството е свързано и с твърде силно влияние върху управленските решения.

Световният корупционен барометър – 2016 е най-голямото и изчерпателно изследване по рода си и дава възможност за сравнителен преглед на резултатите за целия изследван регион, но същевременно и позволява за съпоставка на нагласите и опита в сферата на корупцията на гражданите на страните-членки на Европейския съюз, на страните-кандидатки за членство и на държавите от Общността на независимите държави (ОНД). В някои аспекти като плащането на подкупи например има съществени различия между тези три региона, като страните от ОНД страдат от най-високи нива на плащане на подкупи. В други аспекти са налице изненадващи сходства – например френските граждани в същата степен както и гражданите на Руската федерация споделят убеждението, че техните правителства не правят достатъчно за предотвратяване на корупцията.

Повече препоръки и заключения от изледването Световен барометър 2016 прочетете във файла отдясно на страницата.

ИПФПП 2005

Индексът за прозрачност при финансирането на политическите партии в България е изработен като част от дейностите по проект „Повишаване степента на прозрачност при финансиране на политическите партии в България“ (2004 – 2005). В рамките на инициативата бяха реализирани две издания на индекса.

Индексът за прозрачност при финансирането на политическите партии представлява оценка по скалата от 0 – липса на прозрачност, до 10 – максимална прозрачност. Индексът се калкулира въз основа на два основни компонента:

Обективна оценка – сформирана на базата на обективната картина, установена и разпространявана периодично в докладите на Сметната палата за изправността на отчетите, предоставени от политическите партии за получените и изразходвани от тях средства.

Субективна оценка – обхващата обобщената информация от проучванията за възприемане и оценка за степента на прозрачност и гаранциите за отчетност във финансирането на политическите партии. Тук водещо място имат резултатите от проучванията на четири групи – представители на политическите партии, бизнес сектора, неправителствените организации и медиите.

Изследването бе проведено през месец октомври 2005 г. в градовете София, Русе, Разград, Стара Загора, Ямбол, Севлиево и Асеновград. Чрез въпросник за индивидуално полу-стандартизирано интервю бяха анкетирани 253 души, представители на четирите избрани групи.

Общата стойност на Индекса за 2005 г. е 2,66 при стойности на обективната оценка 3,08 и на субективната оценка 2,24.

Данните от изследването послужиха като основа за последващите инициативи на организацията по наблюдение на дейността на политическите партии и избори, осъществяване на застъпнически кампаниии за повишаване на прозрачността в изборния процес и предложения (в това число за законодателни промени) за въвеждане на механизми за прозрачност в тази сфера в съответствие с най-добрите европейски и световни практики.

Повече детайли за изследването вижте в приложените файлове.

ИПФПП 2004

Съгласно методологията за формирането на Индекса за прозрачност на финансирането на политическите партии, общата стойност е калкулирана въз основа на два компонента: обективен (включващ оценка на официално достъпни данни) и субективен (основаващ се на проучване на обществените нагласи).

За изданието на индекса през 2004 година изследването бе проведено в периода октомври – декември 2004 г. Чрез въпросник за индивидуално полу-стандартизирано интервю бяха анкетирани 220 души, представители на четирите избрани групи – представители на политическите партии, бизнес сектора, неправителствени организации и журналисти. Изследването обваща обществените нагласи в седем града – Добрич, Благоевград, Монтана, Плевен, Сливен, Смолян и София.

Общата стойност на Индекса за 2004 г. е 2,25 при стойности на обективната оценка 1,98 и на субективната оценка 2,53.

Повече детайли за изследването можете да видите в приложения анализ.

12345535_1015795378494257_5328729073103767276_n_new3

Индекс на местната система за почтеност

Индексът на Местната система за почтеност в България има за цел да представи комплексна оценка за съществуващите институции и механизми, които могат ефективно да съдействат за изграждане и устойчиво функциониране на местната общност в условия на почтена и предвидима местна политика и привлекателна за бизнеса икономическа среда.
Първото издание на Индекса на Местната система за почтеност 2015 гпозволява сравнителен анализ на общините в областните центрове в България. Индексът обхваща всички 27 общини на цялата територия на страната и се базира на информация от широк кръг от източници с времеви обхват последните две години.Информация за всяка от включените общини може да бъде намерена посредством избора й на картата на България.
Индексът се основава на модела на Националната система за почтеност – той включва основните управленски институции, ангажирани с противодействието на корупцията на ниво местна власт. Когато функционират в синхрон с водещите стандарти за прозрачност и отчетност, те образуват стабилна Местна система за почтеност, която е ефективна в борбата с корупцията.
В Индекса на Местната система за почтеност 2015 г. за всяка от включените общини са оценени следните основни стълбове – Общински съвет, кмет, общинска администрация, местни политически партии, съдилища, органи на МВР, бизнес, медии и гражданско общество. Обобщена информация за всеки отделен стълб може да бъде намерена посредством избор на съответната икона в менюто.
Общата стойност на индекса на Местната система за почтеност за 2015 г. е 3,14 пункта при максимална стойност 5.

calculator-178127

Световен барометър

Изследването на Transparency International “Световен барометър за корупцията” се изработва на базата на пакет от въпроси, зададени в рамките на изследването на Gallup International “Гласът на народите”.

Резултатите от изследването предоставят важна информация за възприятието на гражданите за корупцията в различни области на обществения живот в техните собствени държави. Конкретните изводи ще помогнат да бъдат идентифицирани приоритетите в борбата с корупцията с оглед на бъдещи превантивни мерки.

В рамките на зададените въпроси, държавата, чиито граждани са респондентите, има умерено или силно влияние върху тяхното отношение към корупцията. Други фактори като пол, възраст, доходи, образование, професия и местожителство също имат значително влияние върху възприятието на гражданите за корупция, но никой от тях не е толкова определящ, както държавата на респондента.

Интересна е връзката между Световния барометър за корупцията и Индекса за възприятие на корупцията. Респондентите от държави с висока степен на разпространение на корупцията считат, че тя има значителен ефект върху различните сфери на живот и очакват нивото на корупцията в тяхната страна да се повиши през следващите три години.

books-1012088

Световен доклад за корупцията

Световният доклад за корупцията (GCR) е редовно годишно изследване на Transparency International, което представя задълбочено проучване на корупцията в ключов сектор от обществения живот и фокусира вниманието върху необходимите средства за нейното преодоляване. Докладът за корупцията включва оценки и анализи, свързани с основните измерения на изследвания проблем, негативни примери и добри практики, прилагани в различните държави, препоръки относно водещите насоки за преодоляване на корупцията в изследваната област.

Основен обект на анализ в предходните доклади на Transparency International са взаимовръзките между корупция и финансиране на политическите  партии, здравеопазване, съдебна система, достъп до водни ресурси, частен сектор