През 2016 г. 43 правителства от целия свят се събраха в Лондон, Великобритания за Антикорупционна среща на върха. Събитието още веднъж препотвърди, че борбата с корупцията е въпрос от глобално значение.
Българското правителство също участва във форума и пое 11 антикорупционни ангажимента.
След четири години мониторинг е време за равносметка. От единадесетте ангажименти, поети от България, регистрирахме известен напредък само по пет.
За един тях – реализирането на нов портал за обществени поръчки в съответствие с Open Contracting Data Standard, първоначално определеният срок беше многократно отлаган и към момента забавянето е с повече от две години. Новият портал за обществени поръчки е задължителен за използване от всички възложители от юни 2020 г. Проверки на медии и граждански организации показват обаче, че системата е пусната да работи без да са налице базисни функционалности, като търсене по определени думи, запазване на шаблони и подписване за уведомления. Голяма част от функциите са достъпни само за потребители, притежаващи електронен подпис и регистрирани в портала. Всички тези несъвършенства могат да се смятат за сериозно подкопаване на принципите на прозрачност и отчетност.
При друга ключова антикорупционна мярка – защита на разобличителите и допускане на разглеждане на анонимни сигнали, която следваше да залегне в новото антикорупционно законодателство не беше достигнат консенсус. Освен наблюденията на развитието по темата, Асоциация „Прозрачност без граници“ беше и активен застъпник на въвеждането на ефективна защита на хората, осмеляващи се да дадат гласност на нередности, в редица формати (работни групи, граждански съвети). Темата за кратко влезе в дневния ред на изпълнителната власт едва в края на 2019 – началото на 2020 година. Това се случи под външен натиск: приемането на Директивата за защита на разобличителите, с която държавите членки на ЕС вече са задължени да въведат редица мерки осигуряващи подкрепа и защита на разобличителите.
Проследяването на развитието и предприетите мерки за преобладаваща част от ангажиментите, поети от България, беше сериозно предизвикателство, а за четири от тях – напълно невъзможно: твърде обтекаеми формулировки, липса на информация за отговорен орган или органи, които са били натоварени с разработването и реализирането на конкретни мерки, липса на пряка и ясна връзка между предложената мярка и дефинираната цел.
Въпреки незавидните резултати на национално ниво, Асоциация „Прозрачност без граници“ споделя мнението на Лучия Чиримело, мениджър на проекта от Transparency International Великобритания, че за правителствата никога не е късно да спазят думата си и да вземат мерки.
Водени от Transparency International Великобритания и заедно с партньори от цялото движение Transparency International, Асоциация „Прозрачност без граници“ проследи предприетите мерки в изпълнение на тези ангажименти чрез https://www.anticorruptionpledgetracker.com/.
За повече детайли и информация относно ангажиментие на България посетете https://www.anticorruptionpledgetracker.com/country/bulgaria/.