Преди две години 43 правителства, между които и българското, поеха над 600 антикорупционни ангажимента на срещата на високо равнище срещу корупцията през 2016 г. в Лондон.
През същата година мрежата на Transparency International инициира проект по оценка на процеса на изпълнение на поетите ангажименти от правителствата на страните-участнички във форума. Първите резултати от наблюдението бяха публикувани през септември 2017 година на специалния интернет сайт https://www.anticorruptionpledgetracker.com/.
Какво направи България?
От 11 поети ангажимента преди две години напредък има по четири от тях.
България прие новия антикорупционен закон в началото на 2018 г., но въпреки това не бяха преодолени слабостите във връзка с подобряването на действителната събираемост на отнетите активи и тяхното управление. Критики могат да бъдат отправени и по отношение на предоставянето на данни в тази връзка в достъпен и разбираем за широката публика вид.
По отношение на защитата на лицата подаващи сигнали за корупция срещу лице, заемащо висша публична длъжност, мнението на Асоциация „Прозрачност без граници“ е, че рамката, очертана от разпоредбите на закона, следва да бъде доразвита чрез конкретни инструменти и правила за подаване на сигнали и защита на личността на подалия сигнал.