Асоциация „Прозрачност без граници“ отбеляза 9 декември – Световния ден за борба с корупцията, обявен за такъв през 2003 година от резолюция на ООН , с която се открива за присъединяване Конвенцията на ООН за борба с корупцията.
Асоциацията посвети темата за борбата с корупцията на политическата ангажираност на младите и проведените местни избори именно в контекста на корупцията и в нейните различни форми на проявление на пресконференция в БТА.
Представеното изследване и националното социологическо проучване се осъществяват и в сътрудничество с екипите на фондация “Фридрих Еберт” бюро България и “Алфа Рисърч”.
Какво видяхме на двата тура на отминалите местни избори, които ще запомним като най-скъпите – над 74 млн. лв. с 30% повече от предходните !?
Демокрацията няма цена, но какво получаваме насреща!?
Получаваме изборен туризъм!
Получаваме избирателни списъци, на които не можем да се доверим (проблемът мъртви души)!
Получаваме рекорден брой недействителни бюлетини: 15% на областно и почти 30% на местно ниво!
Разбира се, не може да се подмине и проблемът с купения и контролиран вот, който може да бъде разпознат по това, че цели секции са гласували без разлика в предпочитанията, еднакво.
Огромният брой недействителни бюлетини – означава само едно – трябва да бъде извършена експертна оценка. Те да бъдат извадени от чувалите и прегледани отново. Целта не е да се оспорват изборите, а да се предприемат мерки 15-20% от гласовете на българските граждани да не изчезват. Какви са били причините? Каквото и да се каже може да бъде само спекулация, докато такава проверка не бъде извършена.
За тази цел настояваме ЦИК да вземе необходимото решение, за което има и законово задължение – да направи анализ, да представи доклад, а ако е необходимо и предложения за законови промени.
Секционните избирателни комисии отново се оказаха слабото звено, видно от големия брой организационни нарушения, неточни протоколи и контролирания вот.
Преброителните центрове, за които настояваме, са в състояние да преодолеят голяма част от тези дефицити.
Броене на бюлетините в тях, а не в секциите, в контролирана среда – наблюдатели, журналисти, възможно е и по машинен способ, който ще ускори процеса….
И най-важното – за хората, които контролират вота няма да е възможно да разберат разпределението на вота по отделните секции.
Подобна картина обяснява и големият брой не участващи в изборите. Неучастието в изборите е и проблем идентифициран от българските граждани – 46% от анкетираните го извеждат като основен. Далеч дори преди контролирания и купен вот, който сочат като проблем 34% от гражданите.
Какво значи това? Това означава, че има огромна част от българите, които не вярват в тях (в изборите) като средство да управляват битието си. И голямата част от този скепсис е в липсата на доверие в механизма на провеждане на изборите.
И когато говорим за избори и за участие в политиката, не можем да подминем драматичните промени във финансирането на политическите партии!
Драстично спиране на държавната субсидия от една страна!
Пълна либерализация на финансирането от физически и юридически лица без ограничения нито по размер нито по вид (например концесионери, фирми с големи държавни поръчки).
Така партиите, останали без граници за независимост, биват оставени в ръцете на „свободния пазар“!
Размяната власт срещу пари
По този начин се руши ролята им на трансмисия между гражданите и политическата власт!
Това е недопустимо, казваме го ние, казват го и колегите от ОССЕ!
Нужни са трайни и добре обмислени решения на ниво закон за баланса между публично финансиране и рамките, в които отделни лица и фирми могат да оказват влияние с парите си върху политическите партии.
Така очертаната картина може до голяма степен да обясни резултатите, които имаме за неучастието на младите хора в политиката според проведеното национално представително социологическо изследване.
За младите хора политиката е мръсна дума
52% от тях смятат, че политиците не работят за общественото благо, а за себе си и за клиентелисти кръгове
32% не желаят да се занимават с политика, защото я свързват с корупция.
Това до голяма степен ни обяснява и защо младите напускат страната.
Те искат да бъдат във среда, в която имат предвидимо развитие, професионална кариера основана на способностите и образованието им, а не на близостта до властта и с политически протекции.
Може да прочетете доклада “ОБЩИНИ НА ПРИЦЕЛ” и да се запознаете с представените данни от двете изследвания тук: