Днес, 9 декември 2016 г. Асоциация „Прозрачност без граници” отбелязва Международния ден за борба с корупцията с официално представяне на резултатите от Втория годишен Индекс на Местната система за почтеност – 2016. За втора поредна година Индексът предлага сравнителна картина на антикорупционния капацитет, роля и значение на общински съвет, кмет, общинска администрация, политически партии, органи на съдебна власт, полиция, бизнес, медии и гражданско общество в 27-те общини – областни центрове в България. Всички данни от Индекс 2016 са достъпни на интернет страницата на инициативата: http://lisi.transparency.bg/
Индексът беше представен пред медиите на пресконференция в Българска телеграфна агенция днес. По-късно в рамките на кръгла маса на тема „Предизвикателства пред системите за почтеност на местно ниво в началото на мандата на новите органи на местно самоуправление и местна власт в България“ представители на местните власти и експерти дискутираха рисковете и предизвикателствата пред местното самоуправление в България.
Коя община е класирана на първо място в Индекса през 2016 година и кой е на дъното на класацията?
В челото на класацията за втора поредна година е Бургас, поделящ първото място със Стара Загора с индекс от 3,57 – и за двете общини стойността на индекса регистрира минимално понижение спрямо резултатите от 2015 г. и остава далеч от най-високите стандарти.
Общините, регистрирали значително повишение на индекса спрямо 2015 г. са Пловдив, Видин, Шумен, Враца, Пазарджик, Разград, а тенденция за подобряване на индекса и мястото на общината в общата класация се наблюдава и за Хасково и Кърджали.
Кюстендил, Силистра и Варна (Варна за втора поредна година) са на дъното на класацията с най-слаби показатели за отчетност и почтеност. В едно с тях, значително понижение стойностите на индекса регистрира и община Монтана.
Основни рискове пред общинското самоуправление в България в началото на новите мандати?
Индексът на Местната система за почтеност за втора поредна година регистрира критично ниски нива на прозрачност и отчетност в работата на институциите на местно ниво в мнозинството общини-областни центрове. В по-малко от една четвърт от общинските съвети е създаден е механизъм за разглеждане на сигнали за неетично или корупционно поведение на общински съветници. Критично ниско е нивото на публичност и отчетност на практиката за извършване на проверки от контролните звена на общините. Нито една общинска администрация няма оптимално функциониращ модел на закрила на служителите, докладващи за нередности в администрацията.
В работата на общинските съвети като най-съществен проблем се откроява прозрачността и ефективният надзор върху местната изпълнителна власт. Дейността на 4/5 от общинските съвети в областните центрове не отговарят на стандартите за прозрачност, а за 2/3 от тях общинските съветници и постоянните комисии функционират в режим на почти пълна анонимност и безотчетност.
По отношение работата на кметските екипи, показателят с най-ниска стойност остава почтеността. Етични правила за дейността на кметския екип като част от общинска администрация са налични в по-малко от 1/5 от общините в областните центрове. Проблем при 2/3 от кметовете е поддържането на стандарт на отчетност за изпълняваните стратегии и управленски програми. Критично ниско е и нивото на публичност за извършване проверки от контролните звена на общината.
Индексът за 2016 г. не регистрира подобрение по отношение ефективното въвеждане на инструментите за електронно предоставяне на административни услуги. В същото време, едва в три общини са предприети реални действия за избор на местен обществен защитник (местен омбудсман), а в изследваната съвкупност от 27 общини такъв функционира в едва една четвърт от областните центрове.
Правоохранителните и правоприлагащи органи са натоварени с огромни обществени очаквания. Малко от изследваните съдилища постигат успех в това да бъдат прозрачни и да осигуряват качествено правосъдие – индексът регистрира понижение на стойностите за индикатор отменени и изменени дела. Пред органите на МВР основно предизвикателство е подобряване параметрите на показател управление, с основен акцент върху почтеността и проактивна политика за превенция на корупцията.
Какво показва „гражданското” измерение на Индекса?
Възприятия за недостатъчна прозрачност при вземането на решения относно правилата за регламентиране на икономическата дейност, слаба ангажираност с подкрепа на граждански организации и гражданското общество в борбата с корупцията, разнородни практики по отношение прилагането на етични стандарти и провеждане политика на нулева толерантност спрямо корупцията – това са част от проблемите в работата на бизнеса в страната, които показват резултатите от Индекса на Местната система за почтеност през 2016 година. Медиите, от друга страна, са една от структурите на местната система за почтеност, които се нуждаят от най-съществена инвестиция в разработването и прилагането на инициативи и добри практики, които да противодействат на отчетливите възприятия за зависимости от политически и икономически натиск, на недостига на финансови и човешки ресурси, на недостатъчната ангажираност с разследването и разкриването на корупция.
Що се отнася до политическите партии, изследването откроява най-съществен дефицит в тяхното управление. Местните партийни структури не успяват да отговорят адекватно на законовите изисквания за отчетност, като в допълнение на това придържането към високи етични стандарти в политическата дейност е по-скоро декларативно, отколкото съпроводено от изработването на конкретни етични правила и механизми за тяхното прилагане. Противодействието на корупцията също има декларативен характер. В противовес на това, ролята на местните политически партии се проявява по-активно на терена на взаимодействието им с гражданското общество. Резултатите от изследването през 2016 година показват значително по-активен подход, при който партиите реагират на граждански искания и се включват в обществени кампании с ключово значение на местните общности.
От друга страна, част от проблемите в работата на гражданския сектор в страната са недостатъчната финансова устойчивост, слабата активност на гражданските организации в иницииране на антикорупционни политики на местно ниво, недостатъчна свобода и независимост за осъществяване на мониторинг върху дейността на институциите на местна власт. Средният индекс на сектор Гражданско общество за страната е 2,99, което представлява известно понижение спрямо 2015 година (3,04). Водач в класацията в сектор гражданско общество през тази година е Стара Загора (3,93), а на последни позиции е Монтана (1,88).
Повече за инициативата
Индексът на Местната система за почтеност е тригодишна инициатива на Асоциация „Прозрачност без граници”, която се осъществява с любезната подкрепа на Фондация „Америка за България“. Индексът е основа за обмен на добри практики и развитие на капацитет у всички участници в политическия процес, гражданското общество и бизнеса на местно ниво в българските градове и региони.