“Прозрачност без граници” критикува направеното до момента и иска ново обществено обсъждане.
Директивата за лицата, подаващи сигнали за нарушения (т.нар. разобличители) е доста сложна и обхваща промени в различни отрасли на правото. Това каза пред БНР Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация “Прозрачност без граници” и преподавател по финансово и данъчно право в Софийския университет.
“Голям кръг от лица трябва да бъдат ангажирани с приложението на директивата – както в публичната, така и в частната сфера, практически целият бизнес в България. Директивата засяга всички търговци, които имат над 50 души персонал. Обхваща и защита на лицата, които информират чрез медиите за различни недобри практики, които засягат обществения интерес.”
Приложим закон е трябвало да има още в края на миналата година, отбеляза Славов.
“Въпреки това голямо забавяне Министерството на правосъдието, което е натоварено с това въвеждане, пропуска да направи консултация с всички тези лица – работодателски организации, синдикати, представители на съдебната власт.”
На финала е обществено обсъждане по темата. “Прозрачност без граници” има изготвено становище. Според Славов разговорът трябва да се върне на концептуално ниво и набеляза “изключително много проблеми”.
Първо е необходимо отново да се направи обсъждане със заинтересованите страни на принципните постановки в закона, а след това да има на експертно ниво ново реално обществено обсъждане, обобщи Калин Славов в предаването “Хоризонт до обед”.
Цялото интервю с изпълнителния директор на Асоциация “Прозрачност без граници” чуйте на страницата на БНР.