Схемите за пребиваване и гражданство чрез инвестиции по – известни като „златни визи“ или паспорти в продажба се предлагат на чуждестранни, богати инвеститори за придобиване на бързи граждански права или статут на пребиваване в замяна на големи инестиции.
Тези програми съществуват от 80-те години на миналия век и броят им се е увеличил в целия свят. Днес, най-малко 12 държави-членки на ЕС имат такива схеми – Австрия, България, Кипър, Франция, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Малта, Холандия, Португалия и Великобритания. Повечето програми предлагат статут на пребиваване, а в страни като Малта или Кипър гражданството се предлага пряко или непряко както е в Португалия.
Въпреки, че завишеният интерес от страна на чуждестранни инвестиции в ключови национални икономически сектори може да изглеждат добре дошли на европейските държави, които все още са разочаровани от финансовата криза, скандали, които скоро разкриха от Гардиън, подчертават как тези схеми са отворени за злоупотреби и представляват сериозни рискове за сигурността и целостта на Европа.
Недостатъци
Първо, съществуват рискове, които са свързани с липсата на надлежна и систематична проверка и проверки на кандидатите. Случаите като Рами Махлуф, сирийският бизнесмен и братовчед на Башар Асад, руски кандидат, който получи постоянно пребиваване в Унгария, въпреки очевидно криминалното му досие и лице от Китай, за което се предполага, че е в списъка на Интерпол за укриване на данъци са само няколко примера за недостатъците за златните визови програми.
Схемите „златна виза“ са с висок корупционен риск по природа. Те обикновено включват значителни транзакции на стойност от 250 000 евро в Гърция до 2 милиона евро в Кипър. Наличните данни за тези схеми показват, че търсенето на „златни визи“ особено от страни като Русия и Китай е по-високо, защото са страни характеризиращи се със значителни външни незаконни финансови потоци или нестабилност свързана с корупция. Има данни, че китайците представляват 70 % от световния пазар на визи за гражданство. В Португалия те представляват 64 % от всички разрешителни за пребиваване, които са отпуснати от началото на програмата. Тези данни са въпреки забраната да прехвърляш повече от 50 000 долара на година извън Китай.
По-системни слабости в управлението
Не само, че тези златни визови схеми могат да бъдат изложени недостатъци за надлеждна проверка на кандидатите, но също така изглежда, че имат и системни недостатъци, които поставят на риск целия процес на отпускане и хвърлят подозрение върху „златните визи“ като потенциална възможност за корумпирани лица и пари. В Португалия бе проведено разследванес кодово име “Операция Лабиринт”, което доведе до задържането през 2011 г. на 11 души, участващи в администрирането на схемата и които бяха заподозрени в получаване на подкупи срещу получаване на визи.
Сред заподозрените бяха ръководителят на Агенция Митници в Португалия и председателят на Регистрационния и нотариалния институт на страната. По същия начин и малтийската схема е в центъра на обвиненията, че началникът на щаба на премиера Кийт Шембри и собственикът на финансовия и бизнес консултантски агент Nexia BT Брайън Тона са участвали в потенциално изпиране на пари или приходи от престъпления, свързани с предполагаеми отстъпки от продажбата на малтийски паспорти.
Достъпът до ЕС изглежда като отлична точка за продажба в повечето златни визови схеми. Свободата на движение на хора, стоки и услуги, достъпът до Шенгенското пространство изглежда са основните точки за продажба на доставчиците на услуги, които предлагат помощ на богатите лица в търсене на златна визова схема, която е най-подходяща за техните нужди.
Рисковете, свързани със златните визови схеми, бяха признати от Европейската комисия и Европейския парламент още през 2014 г. Неотдавна ОИСР обяви, че ще започне да разглежда възможната злоупотреба с тези схеми за целите на укриването на данъци.
ЕС не може да си затваря очите, като се позовава на суверенитета на държавите-членки по въпросите на имиграцията, когато връзката с престъпността е ясно демонстрирана. Заплахата се носи от общността на ЕС като цяло, а не само от държавите-членки, предлагащи схемите. ЕС трябва да гарантира, че схемите на пребиваване и гражданство чрез инвестиции не подкопават основните ценности на ЕС за свобода, сигурност и правосъдие и не застрашават принципа на лоялното сътрудничество между държавите-членки.
Също така е отговорност на ЕС да гарантира, че тези схеми спазват принципите на гражданството на ЕС, като гарантират истинска връзка между заявителя и държавата-членка, в която е подадено заявлението.
Призоваваме Европейската комисия да предприеме действия в рамките на ЕС, за да гарантира целостта на принципите и основните ценности на ЕС. Комисията трябва да следи отблизо всички схеми, действащи в държавите-членки. Като непосредствена първа стъпка проучването, по което Комисията работи понастоящем, предоставя добра възможност за критична оценка на стандартите за борба с изпирането на пари и интегритета, уреждащи управлението на тези схеми, за да се дадат ясни насоки на държавите-членки, определящи минимална надлежна проверка, оперативна цялост и стандарти за прозрачност.
Може да прочетете повече за „златните визи“ и на страницата на Transparency International.