Годишният индекс на “Прозрачност без граници” показва липса на политическа воля за противодействие на корупцията.
Черна гора е разтърсвана от антиправителствени протести. В Македония опозицията цяла година публикува скандални телефонни записи, уличаващи управляващите в търговия с власт. А в Сенегал синът на бившия президент беше пратен в затвора по обвинения в корупция. Това, което обединява тези три страни, е че всички те са на по-добри места от България в тазгодишния индекс за възприятие на корупцията на международната асоциация “Прозрачност без граници” (Transparency International). Методиката на изследването е на базата на комбинация от девет източника, включително публични данни и резултати от глобално допитване.
С оценка от 41 точки от общо сто, България се намира на 69-то място сред изследваните 168 държави. Средната стойност в проучването на всички страни през 2015 година е 43 точки. Оценката на страната ни пада с два пункта спрямо миналогодишното издание на индекса. България се намира в дъното на класацията сред държавите-членки на ЕС. Средната стойност на индекса за Европа е 65,4 пункта, като се затвърждава тенденция за устойчиво повишение на общата оценка на региона, съобщават от асоциацията. По-смущаващото е, че рейтингът на България не просто стагнира в последното десетилетие, а пада. Това се случва на фона на подобряване на резултатите на почти всички съседни страни от Източна и Югоизточна Европа. С изключение на България и Унгария, всичи страни от ЕС, попадащи в тези два региона, отчитат подобрение на индекса си.
Добрите примери в съседство
Сред “отличниците” са Чехия и Румъния, както изключително впечатление прави фактът, че северната ни съседка в последната година е успяла да обърне негативната тенденция. Според експертите от “Прозрачност без граници” сред причините за това са промените в обществените нагласи спрямо корупцията, активните антикорупционни протести и фактът, че темата вече е приоритетна както сред гражданите, така и сред политиците в страната.
“Не става въпрос за структурни промени в румънските институции – те бяха извършени в периода 2005-2008 г.”, каза програмният директор на асоциацията Ваня Кашукеева-Нушева и добави, че “изпълването на институциите със съдържание” и с нови лица е довело до подобряването на резултатите. По-рано този месец главният прокурор на румънската Национална дирекция за борба с корупцията Лаура Кодруца Кьовеши спечели наградата “Европеец на 2016 година” на списание “Рийдърс Дайджест”.
