Клуб Z-Калин Славов: Повече прозрачност и отчетност – най-сигурният начин за справяне с корупцията

Интервю на Калин Славов – изпълнителен директор на Асоциация “Прозрачност без граници” във връзка с направените предложения от Асоциацията за приоритетите на “Националната стратегия против корупцията за 2021-2027 година” пред списание “Клуб Z”.

До кого са адресирани предложенията, за какво са?

Действащата Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията е с 5-годишен обсег до 2020 г. Към нея има и национален план за действие, но и той изтича през тази година.

И сегашната стратегия, и планът са изработени от Националния антикорупционен съвет, функциониращ към Министерския съвет от 2014 г. В момента се оглавява от вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева и в състава му влизат заместник-министри на правосъдието, вътрешните работи, икономиката, финансите и представители на Висшия съдебен съвет, ДАНС, Главната прокуратура. С право да дават мнения, но не и да гласуват към този орган са привлечени и неправителствени организации, и представители на световни консултантски компании.

От средата на 2019 г. е създадена и специална работна група, в която сме включени, която да дава идеи какво да се запише в нова Национална стратегия срещу корупцията, която да действа от 2021 до 2027 г.

И какво предлага неправителственият сектор?

Като една от водещите организации в него Асоциацията „Прозрачност без граници” предлага да се пренаредят акцентите в стратегията. Поставяме като приоритет противодействието на политическата корупция, след това – доброто управление и нетърпимостта към корупцията като обществена среда.

Нима корупцията може да бъде друга освен политическа?

Поне в два аспекта политическата корупция е възможно най-широкото понятие: заради финансирането на политическите партии и почтеността на изборите. През 2019 г. се случиха драматични промени, зачеркната бе постигнатата до момента прозрачност в партийното финансиране. То излезе практически извън регулация и бе позволено на безконтролно голям спектър от бизнеса да финансира без ограничения политическите партии.

Депутатите отмениха забраната партиите да приемат пари от бизнес структури, дори такива, които участват в обществени поръчки и хазарт, и че не бива да се източват държавни или общински фирми, субсидирайки партии.

Умишлено или случайно, как мислите?

Последицата е, че се дерегулира ролята на партията като трансмисия на волята на народа и гражданите за участие в политическия процес.

Партиите излязоха на пазара, а тяхната стока е влиянието, не само управлението. Подложиха се на изкушението да служат на неясни и не огласени икономически субекти, което де-регулацията позволява.

Разбирам, че предпочитате да се запази държавната субсидия за партиите.

Да, като гаранция срещу непочтено влияние на вътрешни, но също така и на външни финансиращи фактори. Случи се иначе. Субсидиите бяха драстично намалени и партиите вече са в невъзможност да покриват присъщите си разходи. За периода на извънредното положение тя е напълно спряна.

Има друга антикорупционна дилема: кои свои разходи би следвало политическите партии да извършват с публични средства, т. е. прозрачно? Кои разходи са допустими? И кои следва да се направят така, че да не демотивират симпатизантите.

Недвусмислено изразената воля на суверена бе да се премахнат субсидиите.

Проблемът не е в субсидиите, а в регламента, по който политическите партии се захранват.

От началото на демокрацията те получават помощ от държавата – например малки площи, в които да развиват дейност. Собственото финансиране – от малки наеми или символичен членски внос би трябвало да дава някаква степен на независимост, но е неадекватно малко. Срещу финансирането се постигат някакви стойности и ценности, заражда се някаква степен на свобода, каквато няма чрез финансирането, явно и прикрито, от бизнеса.

На какъв принцип следва да става общественото финансиране?

По света има различни модели, то трябва да отразява реалния политически живот. Има модели, в които държавното финансиране е функция от членската маса, но достатъчен ли е членският внос като измерител? Добавя се и това каква електорална тежест има съответната партия….

Т. е. само един показател не е достатъчен да определи как да се финансира партията. Особено ако става дума за оцеляването й. Оттам идват позитивните аспекти от държавната субсидия за политическия живот, а те са, че в него участват субекти, които отразяват реалните нагласи на суверена. И винаги трябва да има таван – субсидиите са, за да се осъществява политически живот, а не за охолно съществуване.

Гражданският контрол върху публичните финанси не е ли абсолютна фантазия?

Зависи как си го представяме. Всяка партия си има публичен образ. Ако финансирането й не е достатъчно прозрачно, ако се разбира, че приема пари от неприемливи икономически субекти, то имиджът й би пострадал публичният образ и по-трудно ще привлича гласоподаватели. Необходим е и ефективен контрол, за да се види дали партии и избори се финансират и от донори в чужбина.

Как да се случи такъв стриктен и ефективен контрол в партийното финансиране?

Контролът върху публичните финанси винаги e сложен въпрос. Трябва да е ясно и прозрачно как и кои разходи как се разрешават, а и как се отчитат – до чисто счетоводни подробности – ред, баланс, присъствие в бюджета, план за разходи, и най-вече отчетност. На практика не се случват.

Контролът сега е последващ – някога, когато минат изборите, може и да се направи ревизия по документи.

А трябва задължително да бъде текущ и да не бъде само по предоставените документи, а да се калкулират и видими разходи. Например, ако „симпатизанти” платят билбордове за някоя партия, то това не се отразява в счетоводния й баланс. „Симпатизанти” плащат и за други предизборни събития, които пак не влизат във финансовия отчет.

Различни медии правят реверанси, и пр., и пр. След време партиите им се отблагодаряват за „жестовете” с лобистки закони, назначения, протекции при контролната дейност и т.н.

Обрисувахте как липсата на контрол върху партийните финанси изкривява законодателството.

Задачата на доброто управление е разходите да се правят по начин, който да е понятен и достъпен за широката публика. Отчетността е едно от най-предизвикателните направления за почтеността в управлението като интегритет в съвременните демократични общества.

А лобизмът? Причислявате ли скришния лобизъм към политическата корупция?

Да, и изсветляването на лобизма е също една от предвижданите и предлагани мерки за следващата антикорупционна стратегия. В утвърдените демокрации лобизмът е легитимен процес на представителство на интереси.

Ключовата разлика е, че там се случва на светло, лобистите се легитимират, има отчетност и това е механизмът да има и отговорност пред избирателите чий интереси е защитил народният представител или политическата сила.

Цялото интевю с изпълнителния директор на Асоциация “Прозрачност без граници” може да прочетете на страницата на списание “Клуб Z”