Берлин/София 12 Септември 2018 г.
Повечето от най-големите световни износители не наказват компаниите, които плащат подкупи в чужбина, разкрива Transparency International.
Антикорупционнтата организация публикува класация на държавите в тазгодишното издание на Доклада за напредъка по прилагането на Конвенцията на ОИСР за подкупването на чужди длъжностни лица.
Според доклада само 11 от 44 държави, включени в класацията, са достатъчно активни в наказването на компании, които предлагат подкупи в чужбина. Това са Великобритания, Германия, Израел, Италия, Норвегия, САЩ и Швейцария („активно прилагане“); както и Австралия, Бразилия, Португалия и Швеция („умерено прилагане“). Бразилия и Израел бележат значителен напредък издигайки се от категория „слабо/липса на прилагане“ спрямо 2015 г. Четири държави с общ дял 6,7% от световния износ – Австрия, Канада, Финландия и Южна Корея – влошават представянето си.
Конвенцията на ОИСР задължава присъединилите се държави да криминализират подкупването на чужди длъжностни лица и да въведат съответните мерки. Transparency International оценява правоприлагането в тези държави въз основа на достъпните данни от последните четири години, като ги съотнася с дела им от световния експорт. Класирането е в четири категории: „Активно“, „Умерено“, „Ограничено“ и „Слабо/ липса на“ прилагане. Обхванатите в доклада държави притежават около 80% от световния износ.
За пръв път тазгодишния доклад включва в класацията Китай – най-големия световен износител, а също Индия, Сингапур и Хонконг – всяка от тези държави има значителен дял (над 2%) от световния износ, но те не са страни по Конвенцията на ОИСР. Те обаче участват в Конвенцията на ООН срещу корупцията, която също съдържа ангажименти във връзка с наказването на подкуп в международни търговски сделки. Transparency International призовава тези държави да се присъединят към Конвенцията на ОИСР.
Четирите държави са класирани в категорията „Слабо/ липса на прилагане“. Общият дял от световния износ на 33-те държави, класирани в категориите „Слабо/липса на прилагане“ и „Ограничено прилагане“, се равнява на 52%. Само Китай допринася с 10,8% от експорта на стоки и услуги.
„Недопустимо е, че такъв огромен дял от световната търговия допуска ненаказуема корупция“, каза Делия Ферейра Рубио, председателят на Transparency International. „Правителствата обещаха да въведат и прилагат закони срещу подкупването на чужди длъжностни лица съгласно конвенциите на ОИСР и ООН. Въпреки това, много от тях дори не разследват големи корупционни случаи, свързани с държавни дружества или високопоставени политици. Най-неблагоприятните последици от това се понасят от обикновените хора“, добави още тя.
„За да преследват компании, които плащат подкупи в чужбина, властите следва да осигурят не само добра правна рамка, но и адекватни ресурси за правоприлагащите институции. В много държави както съдилищата, така и прокурорите и следователите, работещи по престъпления на белите якички, нямат достатъчно възможности да си свършат работата“, каза Джиллиан Делл, авторът на доклада.
Освен повече усилия в правоприлагането, Transparency International препоръчва на правителствата:
- Да подобрят отчетността, като публикуват актуални статистически данни и информация по конкретни дела;
- Да подпомагат трансграничните разследвания, като подобрят сътрудничеството с други държави в рамките на механизма за международна правна помощ;
- Да налагат безпристрастни и разубеждаващи наказания по дела за подкуп в международни търговски сделки, като осигуряват прозрачни, отчетни и справедливи процеси.
БЪЛГАРИЯ
Както във всички издания на доклада досега, България е класирана в категорията „Слабо/ липса на прилагане“. Това се дължи обаче не само на липсата на разследвания и дела за подкуп на чужди длъжностни лица у нас, но и на слабото икономическо развитие на страната, съответно ниските нива на износ.
Според оценката на Transparency International, националната правна рамка, регулираща тази материя, е достатъчно адекватна. Сред най-важните препоръки са по-добро ресурсно осигуряване на правоприлагащите органи, подобряване на междуинституционалното и международното сътрудничество и въвеждане на мерки за защита на гражданите и служителите, подаващи сигнали, което би спомогнало разкриването на корупционни престъпления.
Повече информация за оценката на България можете да намерите тук: https://transparency.bg/wp-content/uploads/2018/09/ExportingCorruptionReport_BG.pdf.
Пълният текст на доклада на Transparency International е достъпен на адрес: https://www.transparency.org/news/feature/exporting-corruption-2018 (на английски език).