Европейският парламент, Комисията и Съветът трябва да съхраняват и оповестяват цялата информация, получена от лобисти/представители на различни интереси във връзка с разработването на политики, закони и изменения. Това трябва да се извършва в стандартизиран формат („законодателен отпечатък“).
Европейският парламент, Комисията и Съветът трябва да направят задължителен Регистъра за прозрачността на ЕС – и да разширят неговото прилагане по отношение на Съвета и постоянните представителства на държавите членки – заедно с въвеждане на стимули за насърчаване на регистрацията, налагане на ограничения при липса на регистрация и преки санкции при нарушения на приложимите правила.
Европейският парламент, Комисията и Съветът трябва да публикуват всички документи от всеки етап от процеса на изготвяне на законодателството, включващ преговори между институциите (напр. „тристранки“), комисии и експертни групи на Комисията и всички нива на Съвета. Системното и своевременно докладване след приключване на съответните етапи трябва да стане задължително.
Всички институции и органи на ЕС трябва активно да публикуват документи, свързани с взимането на решения. Документите трябва да бъдат достъпни в максимална степен чрез въвеждане на онлайн регистри за публични документи. Там, където вече са създадени такива регистри, трябва да се използват усъвършенствани функции за търсене, за да се подобри тяхното качество и използваемост.
| ЕФЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТИ НА ИНТЕРЕСИ НА ВИСШИ ОРГАНИ И ЛИЦА НА ЕС |
Законодателите на ЕС и държавите членки на ЕС трябва да въведат ясни, обективни и прозрачни процедури за назначаване на ключови институционални позиции, включително системни предварителни проверки за конфликт на интереси, в съответствие с Конвенцията на ООН срещу корупцията (ККООН).[1]
Институциите на ЕС трябва да подобрят политиките за конфликт на интереси на депутати в Европейския парламент и висши функционери на ЕС и да ги приведат в съответствие с международните стандарти, напр. Насоки на ОИСР[2] и ККООН.[3] Тези политики трябва да съдържат не само последователни и ясни определения за конфликт на интереси и ограничаване на политиките на „въртящи се врати“, но и ефективни правила за разкриване на интереси, активи, доходи и подаръци, както и контакти с лобисти.
Всички институции на ЕС трябва да въведат напълно независими органи по етика, които да предоставят съвети, да наблюдават и препоръчват административни санкции относно поведението на персонала на институциите, включително спазване на задълженията след заемане на длъжността.
Законодателите на ЕС и държавите членки на ЕС трябва да дадат правомощия на ОЛАФ и Европейската сметна палата да проверяват декларациите за активи, подадени от висши функционери на ЕС, включително кандидати за тези позиции, и от депутатите в Европейския парламент.
Законодателите на ЕС трябва да осигурят пълна организационна независимост на ОЛАФ, със съответни механизми за отчетност пред Комисията, Съвета и Европейския парламент.
| ДА СЕ СЪЗДАДАТ ЕФЕКТИВНИ ВЪТРЕШНИ ПРОЦЕДУРИ ЗА СИГНАЛИЗИРАНЕ НА НЕРЕДНОСТИ |
Всички институции на ЕС трябва да създадат хармонизирани вътрешни процедури за сигнализиране на нередности в съответствие със задълженията им по Правилника за длъжностните лица на ЕС, опирайки се на вътрешните насоки от 2012 г. на Европейската комисия[4] и във връзка със съществуващи стандарти за защита сигнализирането на нередности като тези, разработени от Британския институт по стандартизация.[5]
| ПОДОБРЯВАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ОТНЕМАНЕ НА ПРАВА ЗА УЧАСТИЕ |
Европейската комисия трябва да използва своите дискреционни правомощия за изключване на юридически лица, които са обвинени в „тежка професионална злоупотреба“ с обществени поръчки за ЕС,[6] включително използване на практиката на международни организации като Световната банка.[7] Нейната база данни за изключени компании трябва да стане публично достъпна като допълнителен възпиращ фактор срещу измами и корупция.
| СЪЗДАВАНЕ НА НЕЗАВИСИМА ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА С ШИРОКИ АНТИКОРУПЦИОННИ ПРАВОМОЩИЯ |
Съветът трябва да осигури създаването на Европейска прокуратура, а Европейският съвет трябва да осигури сериозните, трансгранични престъпления в ЕС да станат част от нейния мандат.
[1] Вж. Конвенцията на ООН срещу корупцията (ККООН), особено членове 7, 8 и 12.
[2] Вж. ОИСР, Управление на конфликти на интереси в публичния сектор (Managing Conflicts of Interest in the Public Service), (Париж; ОИСР, 2003).
[3] Вж. ККООН, особено членове 7, 8 и 12.
[4] Вж. Съобщение SEC(2012)679 от 6 декември 2012 г. до Комисията относно Насоките за сигнализиране на нередности.
[5] Вж. PAS 1998/2008 на Британския институт по стандартизация, Практически кодекс на механизми за сигнализиране (Code of Practice for Whistleblowing arrangements). Вж. също Трансперанси Интернешънъл, Сигнализиране за злоупотреби в Европа (Whistleblowing in Europe), Приложение 1, (Берлин; ТИ, 2013), чл. 15, достъпни на http://www.transparency.org/whatwedo/pub/international_principles_for_whistleblower_legislation
[6] Вж. Регламент 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, чл. 106 (1в)
[7] Вж. списъка на Световната банка с изключени юридически и физически лица вwww.worldbank.org