Отнемането на незаконно придобито имущество е инструмент за активно противодействие на тежки престъпления, които са от естество да генерират доходи за своите извършители или за свързани с тях лица. Прилагането на подобен механизъм е израз на политика за радикално противодействие на престъпността и е резултат от разбирането за наличие на висок риск от разрастване и задълбочаване на негативния ефект на тежката престъпност върху управлението и развитието на всяка държава.
Предизвикателствата пред Българския модел на такъв вид наказателна политика без влязла в сила присъда са недопускането на политически натиск върху работата на държавните органи занимаващи се с отнемане на незаконно придобито имущество, основани само на базата на принципите на почтеност и прозрачност, както и от гарантиране на правото на справедлив процес и защита на основните човешки права.
От друга страна перспективите на подобен тип политика има за цел не само да намали тежката престъпност като отнема в полза на държавата имуществото, което тя генерира. Тази политика се разгръща и в по-широк план – като обща превенция на възможността за придобиване и притежаване на незаконни средства, които могат да бъдат използвани за поддържане съществуването организирани престъпни мрежи, или най-малкото – създават подходяща публична среда за тяхното развитие. Това е политика, която следва да „разубеждава” бъдещите извършители на подобни престъпления, като им покаже, че има работещи механизми, които няма да допуснат някой да печели от собственото си неправомерно поведение.