Transparency

Айда Ноуерс, Whistleblowing International Network*

Днес, на Световния ден на разобличителя – по-малко от шест месеца преди срока за транспониране на Директивата, представяме ключовите събития в държавите членки през последните четири месеца.

EU Whistleblowing Monitor, поддържан от Whistleblowing International Network (WIN) показва:

Към 18 юли 2021 г. в четиринадесет членки на ЕС напредъкът все още не е започнал или е в много начален стадий. Пет от държавите попадат в графата ограничен, а други четири – в среден напредък.

Добрата новина: вече четири от държавите са оценени като имащи съществен напредък по транспонирането на Директивата – Чехия, Ирландия, Швеция и Нидерландия.

Методологията за оценка можете да видите на стр. 8 в доклада

И в четирите държави, които регистрират значителен напредък, проектозаконите са преминали през обществено обсъждане и са едва внесени в националните парламенти. Въпреки това, дори и за тези държави има риск процесът да не приключи в срока, определен от Директивата.

Проектозаконодателство вече има в Дания, Литва, Португалия и Румъния. В Люксембург и Словения също се очаква проектите да бъдат скоро публикувани. Италия може да започне изработването на проект след като наскоро беше прието решението, даващо мандат на правителството да започне процеса по транспониране. Голямо разочарование е Германия, където проектът не стигна до парламента заради липса на съгласие на политическо ниво дали да бъдат въведени минималните стандарти, или да се подходи по-широкообхватно.

Директивата съдържа редица разпоредби, които са напълно непознати в много от държавите, в това число и в България. Един такъв пример е задължението на компаниите от частния сектор да въведат вътрешни правила за приемане и проверка на сигнали за нередности, както и да осигурят защита на подателя на сигнала.

Прозрачност и включване на заинтересованите страни

Протоколите на експертната работна група на Европейската комисия показват, че разработването на съответните национални разпоредби е започнало в много от държавите членки. За съжаление, свободно достъпна информация за процеса, както и включването в обсъжданията на заинтересовани групи, липсват.

Такава е ситуацията и в България – частният сектор, който ще има редица напълно нови задължения при прилагането на националната рамка, не е привлечен към процеса. Това включва не само браншовите и работодателски асоциации, но също и синдикатите, медиите, правозащитните организации. Спазването на формалната процедура за обществено обсъждане, каквато е в България, категорично не е достатъчно условие за отчитането интересите на всички страни, които ще имат по един или друг начин досег с бъдещото законодателство.

* Айда Ноуерс (Ida Nowers) е Координатор по въпросите на правото и политиките в Whistleblowing International Network. Текстът е публикуван със съкращения. Вижте пълната версия на английски език тук: https://whistleblowingnetwork.org/Our-Work/Spotlight/Stories/Progress-update-Are-EU-Governments-taking-whistle