По официални данни на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за близо 909 млн. евро вече са сключени договори или са в ход процедури по линия на Фонд за справедлив преход. Средствата са насочени към ключови направления, свързани с т.нар. въглищен преход и рекултивация на мини, индустриални инвестиции, изграждане на фотоволтаични мощности, саниране на сгради и развитие на енергийни общности.
Финансовият мащаб сам по себе си показва, че става дума за една от най-съществените инвестиционни вълни в засегнатите региони. Именно затова начинът на разпределение и управление на ресурса е от критично значение.
Наддоговаряне и отклонение от първоначалните бюджети
Особено внимание заслужава фактът, че при част от процедурите се наблюдава наддоговаряне над първоначално заложените бюджети. Такива случаи се отчитат както при програмите за саниране на сгради, така и при производствени инвестиции в големи предприятия.
Подобна практика поставя въпроси за:
– предварителната оценка на разходите и реалистичността на бюджетите;
– механизма за контрол при актуализация на финансовите параметри;
– въздействието върху останалите потенциални кандидати, чиито проекти могат да останат без финансиране поради изчерпване на ресурса.
Концентрация на ресурс в големи икономически субекти
Сред одобрените проекти фигурират големи компании от секторите на енергетиката, отбранителната индустрия, логистиката и строителството. Макар участието на стратегически инвеститори да е част от логиката на индустриалния преход, възникват съществени въпроси относно баланса в разпределението на средствата.
На преден план излизат няколко ключови въпроса:
Дали финансирането се разпределя балансирано между големи предприятия, малки и средни компании и местни инициативи?
Осигурена ли е реална конкуренция и равнопоставеност между кандидатите?
Какви механизми съществуват за предотвратяване на концентрацията на значителен публичен ресурс в ограничен кръг икономически субекти?
Прозрачност като условие за „справедлив“ преход
Справедливият преход не се изчерпва с усвояване на средства и реализиране на проекти. Той предполага доверие – а доверието изисква прозрачност.
Пълното разкриване на оценителните доклади, точковите системи и мотивите за одобрение е необходимо условие, за да се гарантира, че решенията са взети въз основа на ясни критерии и обективна оценка. Достъпът до информация за начина, по който са класирани проектите и как са формирани крайните бюджети, е ключов както за обществената отчетност, така и за превенцията на бъдещи рискове.
Когато на масата са 909 млн. евро публичен ресурс, прозрачността не е формалност – тя е задължително условие, за да бъде преходът не само зелен, но и действително справедлив.