Разпределението на над 1,4 млрд. евро по Териториалните планове за справедлив преход навлиза в решаваща фаза. Средствата, финансирани основно от Фонда за справедлив преход, са предназначени за трансформацията на регионите Стара Загора, Перник и Кюстендил райони, силно зависими от въгледобива и свързаните с него индустрии.
Към момента са сключени 340 договора или се провеждат процедури по проекти на стойност 909 млн. евро, а реално изплатените средства възлизат на едва 40 млн. евро. Този дисбаланс между договорени и разплатени средства поставя въпроси не само за административния капацитет, но и за реалния темп на икономическа трансформация на засегнатите региони.
Данните следва да се разглеждат и в контекста на 2025 г., когато бяха поставени основите на ключови стратегически проекти включително инвестиции във водородна инфраструктура в Стара Загора и в иновации за отбранителната индустрия в Казанлък. Именно през 2025 г. бяха обявени намеренията за директно финансиране на проекти на стойност над 178 млн. евро в тези сектори, с аргумент, че те ще създадат нови работни места и ще ускорят диверсификацията на местната икономика.
Така през 2026 г. ще наблюдаваме следващата фаза реалното договаряне и изпълнение на проектите. Това прави въпроса за прозрачността още по-актуален: обществото има право да знае дали стратегическите инвестиции, обявени през 2025 г., се вписват в цялостната рамка на справедливия преход и дали допринасят за устойчив икономически модел, а не за фрагментирано разходване на ресурси.
Средствата по Териториалните планове се управляват от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, което поставя особена отговорност върху институцията да гарантира:
– публичност на договорите и бенефициентите;
– прозрачни и предварително обявени критерии за подбор;
– проследимост на изпълнението чрез ясни индикатори;
– реален ефект върху заетостта, преквалификацията и икономическата диверсификация.
Особено чувствителен остава въпросът за това доколко финансираните проекти създават дългосрочни алтернативи на въглищната икономика. Водородните технологии и отбранителните иновации, обявени като приоритети през 2025 г., могат да бъдат част от решението – но само ако са интегрирани в обща стратегическа визия, съпроводена с измерими цели и редовно публично отчитане.
Предвид мащаба на ресурса и силния обществен интерес, прозрачността при всяка процедура от избора на проекти до окончателното им изпълнение – е ключова за доверието в процеса на преход. В противен случай съществува риск средствата да останат статистика в договорите, без да доведат до реална икономическа и социална трансформация на въглищните региони.
2025 г. беше година на обещания и стратегически заявки. 2026 г. трябва да бъде година на доказуеми резултати, отчетност и устойчив ефект за местните общности.