Отворено писмо относно предложенията за промени в Изборния кодекс, внесени за разглеждане в Народното събрание

На 1 септември 2020 г. Асоциация „Прозрачност без граници“ депозира в Народното събрание становище относно предложенията за промени в Изборния кодекс.

В тази връзка изразяваме своята тревога от обсъжданите промени в изборното законодателство. Считаме, че значителна част от предложените промени в Изборния кодекс са необмислени, противоречиви, създаващи рискове и в крещящо противоречие с международните стандарти за провеждане на честни и демократични избори. Те не само не отговарят на съществуващите значими проблеми в изборния процес в страната, но създават условия за допълнително компрометиране на изборите, за хаос в действията на институциите и за разрушаване на остатъците от обществено доверие към демократичния процес в страната.

Считаме за неприемливи предложенията, с които:

• Избирателната система за Велико народно събрание се променя в механично смесена, с мажоритарен избор а в един тур, с всички негативни последици от това – намаляване на представителността на учредителната власт в страната, създаване на непреодолими бариери за влизане в парламента пред малки партии, нововъзникнали партии и независими кандидати.
• Условията за определяне на броя на мандатите са необмислени, дискриминационни и в противоречие с международните стандарти: в многомандатните райони ще се използват неактуални данни за броя на жителите от 2011 г., които ще доведат до намаляване броя на мандатите в големите градове, а в едномандатните райони с мажоритарен избор не се осигурява възможност за гласуване на българите, живеещи в чужбина.
• Промените в избирателната система и в границите на районите една година преди провеждането на избори противоречат на международните стандарти на Съвета на Европа, както и на чл. 10 от Конституцията на Република България, която осигурява равно избирателно право, включително правото на избирателите, живеещи в чужбина, да гласуват за кандидати в едномандатни райони.

• Удължаването на изборния ден до 48 часа създава рискове от злоупотреби с изборните книжа, организационен хаос и оказване на натиск върху избирателите в тъмната част на денонощието между двата дни. Не са съобразени редица въпроси, сред които: кой съхранява изборните книжа през нощта; ще бъдат ли в състояние членовете на секционните комисии да работят 48 часа и след това да преброят коректно бюлетините и да попълнят без грешки протоколите; ще се наложат ли промени в състава на комисиите през втория ден поради умора и отказ на членове на комисии; какво ще е отражението върху мащабите на купения и контролирания вот, особено при възможността за оказване на натиск върху избирателите в тъмната част на денонощието между двата изборни дни.
• Идеите за видеонаблюдение в секциите противоречат на чл. 10 от Конституцията, която гарантира тайна на вота, както и на международните стандарти на Съвета на Европа.
• Идеите за увеличаване на прага за валидност на преференциите до ниво, което обезсмисля предпочитанията на избирателите и намалява тяхната роля при избора на народни представители.
• Запазването на едновременното гласуване с хартиени бюлетини и с електронни машини, което обезсмисля въвеждането на машини за гласуване и ще затрудни работата на секционните комисии, вместо да я улесни. Не по-маловажно е, че паралелното използване на двете технологии за гласуване и отчитане на изборните резултати увеличава риска от грешки при попълването на протоколите, тъй комисиите ще продължат да обработват ръчно два масива от информация – електронен и хартиен и които трябва да се съвместят.
• Ограничаването на правомощията на ЦИК да упражнява контрол върху изработването на софтуера и хардуера на машините за гласуване, поради премахването на правомощието й да дава задължителни указания на изпълнителите на машинното гласуване.
• Премахването на възможността наблюдателите да извършват проверка на системата за машинно гласуване, която съществуваше до този момент в Изборния кодекс, като по този начин на практика се ограничава възможността за граждански контрол и създаване на доверие в този компонент от изборния процес.
• Опростяването на съдържанието на протоколите, което заличава публичността на важни данни (например брой на неизползвани и недействителни бюлетини), които имат важно значение за прозрачността на изборния процес и служат като бариера срещу манипулации при отчитане на изборните резултати.

Призоваваме народните представители да бъдат на висотата на заеманата позиция и да подходят отговорно към приемането на промени в закона, който урежда правилата за избор на базисните демократични институции на страната.

Считаме, че единственото рационално действие е промените в изборното законодателство да се извършват в спокойна обстановка, въз основа на експертна дискусия и на постигнат широк политически консенсус.

Българското общество, в това число и политическите партии, се нуждаят не от създаване на нови проблеми, а от решаване на съществуващите проблеми в изборния процес и от повишаване на доверието в политическите субекти.

В тази връзка подчертаваме необходимостта от мерки, насочени към: 1. Създаване на избирателен регистър с точни данни за избирателите по настоящ адрес. 2. Адекватни правила за избор и качествено обучение на членовете на секционните комисии. 3. Създаване на регионални преброителни центрове, оборудвани с оптични скенери, които отчитат коректно изборните резултати и обезсмислят купения и контролирания вот. 4. Създаване на условия за гласуване на гражданите, поставени под карантина заради Covid-19. 5. Разширяване на безплатния достъп до обществените медии за участниците в изборите като мярка, компенсираща противоепидемичните ограничения при масови предизборни мероприятия.

Към настоящото писмо е приложено становището на Асоциация „Прозрачност без граници“ относно предложените промени в Изборния кодекс.

Настоящата позиция е отворена за подкрепа от представители на академичната общност,  експерти в областта на изборния процес и граждански организации чрез изпращане на потвърждение на mbox [at] transparency.bg или на Фейскбук страницата на Асоциация „Прозрачност без граници“: https://www.facebook.com/TIBulgaria/.

София, 2 септември 2020 г.

АСОЦИАЦИЯ „ПРОЗРАЧНОСТ БЕЗ ГРАНИЦИ“

/TRANSPARENCY INTERNATIONAL – BULGARIA/

ФОНДАЦИЯ „ПРОГРАМА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ“

ЦЕНТЪР ЗА ЛИБЕРАЛНИ СТРАТЕГИИ

ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ „АЛТЕРНАТИВА 55”

КЛУБ НА НЕСТОПАНСКИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

“СНЦ НОВИ ХОРИЗОНТИ“

СВОБОДЕН МЛАДЕЖКИ ЦЕНТЪР

Цветозар Томов, социолог, член на ЦИК от 2014 до 2019 г.

проф. д-р Анна Кръстева, преподавател в Нов български университет

проф. д-р Антоний Тодоров, преподавател в Нов български университет

проф. д-р Николай Найденов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

проф. д-р Димитър Вацов, преподавател в Нов български университет

д.п.н. Мария Пиргова, СУ „Св. Климент Охридски“

доц. дсн Милена Якимова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

доц. д-р Даниел Смилов, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“

доц. д-р Олга Симова, преподавател в Нов български университет

доц. д-р Наталия Киселова, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“

доц. д-р Михаил Иванов, преподавател в Нов български университет

доц. д-р Любомир Стефанов, преподавател в Нов български университет

доц. д-р Албена Танева, преподавател в „Св. Климент Охридски“

доц. д-р Милена Стефанова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

доц. д-р Огнян Минчев, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

доц. д-р Атанас Славов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

гл. ас. д-р Милен Любенов, преподавател в „Св. Климент Охридски“

гл. ас. д-р Даниела Пастармаджиева, преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“

гл. ас. Ружа Смилова, преподавател в СУ „Св. Кл. Охридски“

гл. ас. д-р Александър Александров, преподавател в УНСС

гл. ас. Деница Хинкова, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

д-р Петя Георгиева, преподавател в Нов български университет

д-р Ваня Кашукеева-Нушева, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“

д-р Теодор Славев, политолог

д-р Георги Методиев, политолог

доц. д-р Емилия Петрова

Стоил Стоилов, наблюдател и консултант по организация и наблюдение на избори

Даниел Стефанов, политолог, изборен експерт

Добромир Живков, социолог

Александър Политов, политолог

Калоян Велчев, политолог

Татяна Цанова

Антоанета Лесенска

Камелия Джанабетска

Роси Иванова

Мария Петрова

Емилия Бургазлиева

Виктор Велчев

Мила Манчева

Ани Русева

Нина Белчева

Надежда Митева

Стоянка Люнчева

Анна Ганева

Костадин Купенов

Иван Петров

Радост Карамихалева

Кристина Стефанова

Николай Цолов