Позицията на България в годишния Индекс за възприятие на корупцията на международната организация „Трансперънси интернешънъл“ се влошава през изминалата 2024 г.
Това показва ежегодният доклад на организацията, публикуван във вторник. Според него страната е в „трайна криза“ с тежки последици за управлението и икономиката и остава на дъното на класацията сред държавите от Европейския съюз (ЕС).
Новината идва месец след встъпването в длъжност на новото правителство на ГЕРБ, БСП и ИТН с подкрепата и на ДПС-Доган. Въпреки че България има редовно управление след година на служебни кабинети, ключови правосъдни и антикорупционни органи продължават да са с изтекли мандати, което поставя под въпрос легитимността им.
Междувременно институциите мълчат за важни дела, свързани с казуси за търговия с влияние като убийството на Мартин Божанов – Нотариуса и аферата „Осемте джуджета“.
В обхвата на изследването на „Трансперънси интернешънъл“ влизат 180 държави, които са класирани според възприеманите в тях нива на корупция в публичния сектор.
Резултатите са изчислени по скала от нула до 100, като нулата означава много високо ниво на корупция, а 100 – среда, в която няма усещане за корупция.
През 2024 г. България се нарежда на 76-о място по усещане за корупция с резултат от 43 точки.
Това е спад с няколко места спрямо миналогодишния доклад, в който България беше поставена на 67-мо място с 45 точки.
Новият резултат отново е под критичния праг от 50 точки и сигнализира за сериозни предизвикателства в борбата с корупцията в страната, казват от организацията.
За поредна година единствено Унгария от ЕС е след България в индекса за корупция с резултат от 41 точки, докато на първите места отново са страни като Дания (90), Финландия (88) и Сингапур (84).
Ниски резултати и липса на напредък
Като най-големи предизвикателства пред България „Трансперънси интернешънъл“ посочва „борбата с безнаказаността, укрепването на институциите и повишаването на общественото доверие в управлението“.
Според организацията тези проблеми са резултат от „дългогодишните фасадни усилия и законодателни промени в услуга на клептократски кръгове, под лозунга за въвеждане на европейски норми“.
Чуждестранните инвестиции са на „историческо дъно“, а разходите са непредвидими „дори в рамките на текущата година“ и зависят от „задкулисни политически договорки“. Тази оценка идва на фона на трудностите около изготвянето на бюджет за 2025 г. и твърденията на новите управляващи за огромен дефицит във финансите на държавата.
Според организацията по-голямата част от средствата, които са предназначени за борба с климатичните промени, са застрашени от злоупотреби и кражби, а много хора по света са изложени на ненужен риск, защото корупцията пречи на инициативите в областта на климата и екологията, които би трябвало да ги защитят.
Държавите, които страдат от най-тежките последици от климатичната криза, са с най-ниски оценки, включително Южен Судан (8), Сомалия (9) и Венецуела (10), казват още от „Трансперънси интернешънъл“.
България е част от редица европейски инициативи за справяне с климатичните промени, като голяма част от средствата за тях трябва да дойдат основно от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Но плащанията по него се бавят и дори могат да бъдат загубени, защото парламентът отказва да приеме ключови реформи в областта на енергетиката и борбата с корупцията.