Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за въвеждане на еврото, които разширяват правомощията на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и налагат нови административни тежести на бизнеса. Срещу проекта вече възразиха голям брой браншови организации. „Дневник“ публикува становище на Асоциация „Прозрачност без граници“, изпратено до всички председатели на парламентарни групи в Народното събрание. Заглавието е на редакцията.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за приемане на еврото в Република България само затвърждава утвърдилата се лоша законодателна практика, съчетана с правен и икономически нихилизъм.
Водеща характеристика на този подход е системният отказ от публична дискусия и реално обсъждане. И този път тази практика е стриктно спазена – липсва какъвто и да било диалог с обществото като цяло, а още по-малко с бизнеса, който е пряк адресат на нормите.
Сроковете за приемане са на ръба на закона – седмица.
Оценката за въздействието – минимална и със заключението, че няма да окаже икономически ефект.
Общественото обсъждане – няма.
Елементи на противоконституционност
Всички тези обстоятелства са не само тревожни, но и могат да бъдат разглеждани като елементи от фактическия състав за противоконституционност на акта. Формалното приемане на текстове на закони, които могат да бъдат отменени, не просто създава правна несигурност, но и основание за ангажиране на държавния бюджет за причинени вреди. Немалко загубени дела на държавата показват, че тази възможност има своите практически измерения.
По същество текстът на законопроекта съдържа редица недостатъци, които са несъвместими както с националната, така и с общоевропейската правна култура. Ще посочим само тези, които се най-тежки от наша гледна точка.
Необяснимо е, в този смисъл, мълчанието на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието.
Критика към конкретни разпоредби на предложението
Много сериозна критика заслужава опитът за разширяване на правомощията на органи, създадени със специална цел – и то цел, предвидена по силата на европейското законодателство. Защитата на потребителите и на конкуренцията е материя, която попада в обхвата на правото на Европейския съюз.
Добавянето на правомощия, свързани с регулация на цените, би могло да не съответства на техния установен статут и да постави под въпрос съвместимостта с европейската правна рамка. Това крие сериозен риск от реакция от страна на Европейската комисия, включително възможност за преразглеждане на степента, в която България изпълнява задълженията си по прилагане на правото на Съюза.
Нормативното определяне на цени е недопустимо
Абсолютно недопустимо и безспорно е, че нормативното определяне на цени противоречи на принципа на свободната стопанска инициатива, като част от принципите, прогласени в КРБ (Конституцията на република България, б.а.), предвидена в правото на ЕС, включително в чл.16 от Хартата на основните права и свободи.
Наред с лошата законодателна практика се утвърждава и тенденцията за отказ от законова регламентация на обществените отношения и делегирането на уредбата на ниво подзаконови актове, понякога и непредвидени като източник на правото като „указания“ или „разяснения“, които периодично се появяват в приети от Народното събрание текстове.
Показателен пример за това е неограниченото от каквито и да било обективни параметри правомощие на органите, на които е възложен контролът по изпълнението на закона, да определят дали задължението на търговците да не променят цените е спазено.
Актовете за нарушение не подлежат на съдебен контрол
Не е част от законовия текст нито процедурата по установяването, нито начина на изчисление на цените за целите на административно наказателното производство. Това от една страна не позволява на задължените лица от бизнеса, да съобразят своето поведение и да бъде то законосъобразно, нито актовете за установяване на нарушение да бъдат подложени на съдебен контрол, защото нарушението се установява по целесъобразност (дискреция) на контролиращия орган, а не по законосъобразност.
Вносителят се е опитал да посочи основания, които могат да доведат до „необосновано повишаване на цени“. Опитът е примерно изброяване – това означава, че са допустими всякакви други мотиви. Не е ясно например дали увеличената административна тежест за дейността е такова основание. Такъв би могъл да бъде и по-високият риск от нарушаване на задължението за съответствие с правната рамка, поради нейната неяснота, и свързаните с това завишени санкции. Тези примери могат ли да бъдат основания за увеличаване на цени, които държавата по своя воля би признала или не за увеличаване на цените – не е ясно от предложения текст.
Вторият съществен недостатък на тази постановка е свързан с пълната необвързаност на контролния орган от каквито и да било процедури или срокове. Няма дефиниции нито за вида и относимостта на изискваната информация, нито за начина и вида на нейното предоставяне, нито за сроковете за нейното предоставяне – те са оставени на неограничената воля на проверяващия.
Непознаване на пазарната икономика
Третият недостатък, пряко следствие от непознаването на пазарната икономика, е разбирането, че потребителските цени са разходно ориентирани. Те са разходно ориентирани само в плановата, социалистическа икономика. В пазарната икономика те са функция единствено от търсенето и предлагането. И това е свързано с понятия като еластичност и не еластичност на цената на определен продукт или услуга.
Другият вид определяне – нормативното, пряко кореспондира с правото на ЕС и правомощията на ЕК в областта на конкуренцията защото, я ограничава. Тежък пример за колизия с върховенството на правото е и § 15 от Заключителните разпоредби на този ЗИД.
Той предвижда Министерският съвет да приема „временна мярка за противодействие“ при „прекомерно нарастване на цените“. Законодателят не желае да посочи какъв ще бъде характерът на тези мерки. Ако тези мерки са свързани със санкции или представляват принудителни административни мерки, те трябва да бъдат предвидени в закон. Какви са критериите за прекомерност също не са посочени.
Възможност за напълно субективни разпореждания
Този §15 обезсмисля цялата законодателна уредба, като дава възможност за напълно субективни разпореждания и изцяло торпилира разбирането за правна сигурност и предвидимост на правната уредба. Това са ключови изисквания за покриването на квалификацията „правовост“ както на законодателството, така и на държавата – изискване на чл.1, ал.4 КРБ.
Продължаването на тази законодателна линия – основана на извънредно законодателство, извънредни правомощия и управление чрез актове с неясна правна природа, издавани от органи с неограничени правомощия и действащи единствено по собствена преценка – води до деградация на разбирането за правото като основен и най-важен нормативен регулатор на обществените отношения.
Това е контрапродуктивно и с оглед на правомощията на Съда на Европейския съюз (Съда в Люксембург) да бъде пазител на правото на Съюза. Още в преамбюла, както и в чл. 2 от Договора за Европейския съюз, изрично се подчертава, че Съюзът се основава на принципа на правовата държава. Член 7 допълнително предвижда изрична възможност за налагане на санкции спрямо държава членка, която не спазва този принцип.
Съдът със свои решения срещу Унгария и срещу Полша потвърждава правото на ЕС да предприема действия в защита на основните ценности, включително върховенството на правото и правовата държава.
Въз основа на горното ясно и категорично този проект на закон е белязан с всички прокорупционни предпоставки, включително базирани на научно обоснована формула от професор Клитгард, която сочи, че абсолютната дискреция на държавния орган води до абсолютна корупция.
Източник: Дневник