Гласуване на хартия и с машини е най-лошият вариант за провеждане на избори, защото комбинира недостатъците на всички варианти, категоричен е Калин Славов, изпълнителен директор на „Прозрачност без граници“. Последните 2-3 вота с машини показаха минимални технически проблеми, макар че и този вариант не е панацея и вероятно може да бъде подобрен, смята Славов.
Тук говорим за технологията на провеждане на избори. Тя е призована за това да създаде доверие в изборния процес. 2019 година (по памет цитирам) 600 хиляди невалидни бюлетини бяха обявени от ЦИК – така и не се разбра защо. Между другото, ЦИК отказа да се направи една техническа проверка какво се е случило.
„Има нещо, с което можете да извадите един политик от равновесие – това е усещането му за липса на контрол върху изборния процес“, посочи Калин Славов.
„Когато се гласува с бюлетини, със секционни комисии, които знаят различни техники едни бюлетини да се обявят за недействителни, да се добавят гласове в протоколи, когато протоколите не се поправят от цялата секционна комисия… Реално лицата, които предават протоколите, е ги и поправят. Това не е целия състав на СИК. Има много предпоставки за такъв тип действия“, смята той.
Вътрешни системи за докладване на нередности – законодателни предизвикателства за бизнеса
„Като че ли има един политически консенсус да бъдат приети един пакет закони, които са антикорупционни с оглед на получаването на средствата от Европейските фондове, нещо което винаги обединява българските политици“, сподели изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ в предаването „Добро утро Европа“.
Макар и Асоциация „Прозрачност без граници“ да работи в областта на антикорупцията, това не ни прави оптимисти, тъй като качеството на приетите законопроекти е съмнително, още повече, че те са плод на много сериозни политически компромиси.
„За съжаление е възможно това да има негативни последици и върху българския бизнес, тук имам предвид един конкретен законопроект, който предвижда всяка една от българските фирми с над 50 човека да създаде вътрешни системи за докладване на нередности“.
В законопроекта се предвиждат много сериозни отговорности на контролните институции, те сами да преценяват налични ли са такива системи или не, което от своя страна ще доведе до възможност за административен произвол.
Още по-голяма загриженост буди начина на работа с така наречените „външни сигнали“ или сигналите подавани до институции.
Законът предвижда КПКОНПИ да получава всички сигнали за нередности. Трябва да се посочи, че това ще бъдат сигнали в много области и то специфични, в които има изградени контролни органи с отраслова компетентност като: безопасност на храните, защита на потребителите, конкуренцията, финансовата сфера и т.н.
Неразбираемо е защо вносителят настоява по получените сигнали по същество, по съдържанието им, да се произнася КПКОПНПИ и не само това – да издава задължителни за адресатите, включително и за бизнеса, предписания за тяхното отстраняване. Не е ясно от къде ще се получи тази компетентност у комисията във всички отрасли на бизнеса.
Източник: Euronews Bulgaria