Всяка година през системата на обществените поръчки в България се разходват публични средства в размер на около 11–12% от БВП. Това превръща обществените поръчки едновременно в ключов инструмент за публични инвестиции и в една от най-рисковите области от гледна точка на корупцията.
Международни анализи на OECD, Европейската комисия и Transparency International последователно посочват обществените поръчки като сектор с повишен риск, особено когато конкуренцията е ограничена, а прозрачността е недостатъчна.
За периода 2020–2026 г. платформата SIGMA обхваща близо 195 000 договора на обща стойност над 52 млрд. евро. Данните показват, че голяма част от публичния ресурс е концентрирана в ограничен брой отрасли строителство, транспортна инфраструктура, енергетика, ВиК инфраструктура и управление на отпадъците. Именно там се натрупват и най-сериозните корупционни рискове, тъй като се съчетават големи бюджети, сложни технически проекти и силна зависимост от административни решения.
Секторите с най-голяма концентрация на публичен ресурс
Най-голям обем обществени средства традиционно се насочва към строителството и инфраструктурата. Само договорите, възложени от Агенция „Пътна инфраструктура“, надхвърлят 4,5 млрд. евро за разглеждания период. Към тях се добавят инвестиции в железопътна инфраструктура, градски транспорт, мостове, тунели и инженерни съоръжения.
Следващият голям сектор е енергетиката с инвестиции в електропреносна мрежа, газова инфраструктура, ядрена енергетика и енергиен преход на приблизителна стойност 4 млрд. евро за периода 2020–2026 г.
Съществен ресурс се насочва и към ВиК инфраструктурата и управлението на отпадъците, където значителна част от проектите се финансират със средства от европейските програми.
| Сектор | Стойност на обществените поръчки (2020–2026) | Ниво на корупционен риск |
| Строителство и пътна инфраструктура | над 4,5 млрд. евро | Много висок |
| Енергетика | около 4,0 млрд. евро | Много висок |
| Транспорт и железопътна инфраструктура | над 3,7 млрд. евро | Много висок |
| ВиК и управление на отпадъците | значителен ресурс по европейски програми | Висок |
Къде възниква рискът от „изтичане“ на публични средства?
Корупционните загуби трудно могат да бъдат измерени пряко. Затова международните институции използват индикатори за корупционен риск, сред които:
- обществени поръчки с един участник;
- процедури с ограничена конкуренция;
- технически изисквания, които ограничават достъпа на кандидати;
- последващи анекси, увеличаващи стойността на договорите;
- концентрация на поръчки в ограничен кръг изпълнители.
По данни на OECD през 2024 г. 37% от обществените поръчки в България са възложени след участие само на един кандидат, а около 16% са проведени чрез процедури с ограничена конкуренция. Това не е доказателство за корупция, но е ясен сигнал за повишен риск и ограничена конкурентна среда.
България без устойчив напредък
Динамиката на Индекса за възприятие на корупцията (CPI) на Transparency International показва, че България не постига устойчив напредък:
- 2020 – 44 точки
- 2021 – 42 точки
- 2022 – 43 точки
- 2023 – 45 точки
- 2024 – 43 точки
- 2025 – 40 точки
След временно подобрение през 2023 г., през следващите две години България отбелязва най-сериозния спад от повече от десетилетие и достига 40 точки, най-ниската стойност след промяната в методологията на индекса през 2012 г.
Макар Индекса за възприятие на корупцията да измерва възприятия, а не реалния размер на корупцията, тенденцията съвпада с препоръките на Европейската комисия и OECD за повече конкуренция в обществените поръчки, по-малко изключения и по-строг контрол върху изпълнението на договорите.
Опитът на държавите с най-нисък корупционен риск показва, че най-ефективната превенция е не само наказателното преследване, а изграждането на прозрачни правила за разходване на публичните средства – пълна публичност на договорите, реална конкуренция, дигитални инструменти за анализ на риска и активен граждански контрол.
Планът за възстановяване и устойчивост: възможност и риск едновременно
Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) е най-значимият нов източник на публични инвестиции в България след присъединяването към ЕС. По него страната разполага с 11,4 млрд. лева безвъзмездно финансиране, които трябва да бъдат инвестирани до края на 2026 г. в проекти и реформи за модернизация на икономиката.
Разпределението на средствата показва къде ще се концентрира ресурсът:
- Зелен преход – около 4,5 млрд. лв.
- Дигитална трансформация – около 2,0 млрд. лв.
- Интелигентен икономически растеж – около 3,0 млрд. лв.
- Социална устойчивост – около 1,8 млрд. лв.
След политическата нестабилност през 2022–2024 г. изпълнението на ПВУ изостана спрямо първоначалния график. Това означава, че значителна част от инвестициите трябва да бъдат реализирани в много кратък срок до август 2026 г. Подобна концентрация на обществени поръчки в ограничен период увеличава риска от ограничена конкуренция, ускорени процедури, административни грешки, забавяне на проектите и недостатъчен последващ контрол.
Поради това Европейската комисия поставя силен акцент не само върху усвояването на средствата, но и върху прозрачността и изпълнението на реформите. Плащанията по ПВУ са обвързани с конкретни етапи и цели, а при неизпълнение Комисията може да отложи или намали финансирането.
Средствата по ПВУ са под наблюдението на Европейската комисия, Европейската сметна палата, Европейската прокуратура, OLAF, както и на националните контролни и одитни органи. Това прави Плана една от най-интензивно наблюдаваните програми за публични инвестиции в историята на ЕС.
В български условия успехът на ПВУ ще зависи не само от способността на институциите да усвоят средствата, а и от това дали ще гарантират прозрачни процедури, реална конкуренция и ефективен обществен контрол. Именно тези фактори ще определят дали инвестициите ще се превърнат в устойчив двигател на растежа или в поредна пропусната възможност за модернизация.