На 23 юни отбелязваме международния ден за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения
Какво се случва в ЕС?
През март 2025 г. Съда на ЕС наложи финансови наказания на пет държави членки (Германия, Чехия, Унгария, Люксембург и Естония), защото не са транспонирали правилно или навреме Директивата.
Публикуван е обобщаващ доклад „От принцип към практика: граждански поглед върху изпълнението на Резолюция 10/8“ към Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC) относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения. Докладът показва, че само малка част от държавите прилагат всеобхватна защита. В повечето страни липсват независими контролни органи, защитни механизми срещу ответни действия и достъп до правна и психологическа помощ.
На 25 август 2025 Европейската Комисия задейства публична консултация, част от предстояща оценка на директивата и на нейната реализация на практика, с цел да се съберат мнения и предложения за подобрения и да се види какви са пропуските.
Европейската комисия публикува доклад, който оценява съответствието на националните мерки с Директивата, т.е. дали разпоредбите на Директивата са транспонирани изцяло и правилно, и се подчертават основните установени недостатъци. Той е съсредоточен върху материален и персонален обхват; условия за защита; канали и процедури за подаване на сигнали; и мерки за осигуряване на защита и подкрепа.
Докладът на Transparency International анализира доколко законодателството на страните - членки в ЕС отговарят на изискванията и духа на Директива (ЕС) 2019/1937. Основният извод е, че почти всички разгледани държави имат пропуски и несъответствия, които изискват законодателни промени, за да се гарантира ефективна и цялостна защита.
Европейската комисия започна процедура по инфрийджмънт (наказателна процедура) срещу държавите-членки, в това число и България за това, че страната ни не успя да въведе ДИРЕКТИВА (ЕС) 2019/1937.
Краен срокът за транспониране: 17 декември 2021.
Към този срок само 7 държави са изпълнили изискванията (изцяло): Белгия, Франция, Литва, Малта, Португалия, Швеция. Повечето държави все още са на етап с изготвени законопроекти или на етап консултации.
Повечето държави-членки не са започнали или са направили само минимален прогрес в транспонирането на директивата.
Няколко държави подготвят законопроекти или провеждат консултации: Франция, Естония, Испания;
През април 2019 г. Европейският парламент приема директивата на първо четене.
Съвета на Европа публикува доклад за подобряване защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, във връзка с предстоящото влизане в сила на Директива (ЕС) 2019/1937, и призовава за изработване на обвързваща Конвенция на Съвета на Европа, която да гарантира общи стандарти в тази област.
През декември 2019 г. директивата влиза в сила. Държавите членки получават срок до 17 декември 2021 г. за транспониране в националното си законодателство.
23 април 2018 г. Европейската комисия представя първото предложение за проект на директивата за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения.
Нашите усилия през годините
Асоциация „Прозрачност без граници“ провежда поредица от обучителни семинари със студенти от София, Пловдив и Варна и продължава да организира консултации с организации на гражданското общество, институциите и медиите.
Асоциация "Прозрачност без граници" изпраща становища за прилагането на закона и за пропуските в законодателната рамка в България.
Асоциацията представи „Модел на правила за вътрешно подаване на сигнали и последващи действия по тях“ за организации от публичния и частния сектор, както и „Наръчник с добри практики“ за създаването на вътрешни системи за подаване на нарушения от европейската практика.
Изготвя серия от експертни предложения върху финалния текст на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
Асоциация „Прозрачност без граници“ проведе консултации в различни общини - областни центрове в България за създаването на вътрешни системи за подаване на сигнали за нарушения.
Асоциацията участва активно в национални консултации по законопроекта и представя становища пред законодателната и изпълнителна власт;
Асоциация „Прозрачност без граници“ разработи предложение за законопроект за защита на лицата, подаващи сигнали и публикува аналитичен доклад за практиките и нагласите към подаването на сигнали за нарушения в България.
След приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 Асоциация „Прозрачност без граници“ публикува становища и препоръки към законодателната власт, относно транспониранеро на директивата в националното законодателство.
Подготвя експертни становища и анализи за липсата на защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения в България и организира кръгли маси с институции и организации на гражданското общество.
Асоциация „Прозрачност без граници“ започва активно застъпничество за въвеждане на защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения, включително чрез публични дискусии и позиция за необходимостта от национално законодателство.
Мониторинг на системата за защита в България
Промените в закона от 2025 г. имат за цел да направят системата за подаване на сигнали по-ефективна и достъпна за гражданите и служителите.
Вече е възможно подаването на сигнали и за нарушения, извършени преди повече от две години, което преодолява едно от ключовите ограничения на предходната уредба. Въвеждането на санкции за фирмите представлява съществена стъпка към реална отговорност на задължените субекти, като се засилва акцентът върху ефективните коригиращи мерки и спазването на законовите задължения.
Омбудсманът отправя препоръки към КЗЛД, но и към законодателната и изпълнителната власт за подобряване на практиките, например да се осигури, че защитата на идентичността е автоматична (от момента на подаване), да се подобри прозрачността и отчетността на процедурите, и да се гарантира, че сигналите се обработват своевременно и ефективно.
Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е избрана за национален орган за приемане на външни сигнали.
Омбудсманът, като независим контролен орган е определен да извършва одит на дейността на КЗЛД с цел да оцени спазването на изискванията на новия закон за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения.
КЗЛД изработи наредба за водена на регистъра на сигналите и методически указания за задължените лица.
Подкрепят ни
