Какво е подаване на сигнал за нарушение?
Отговор:
Подаването на сигнал за нарушение е действие, чрез което дадено лице съобщава за извършено или вероятно нарушение на закона, което засяга обществения интерес. Това може да бъдат злоупотреби, корупция, измами, нарушения на правилата за безопасност, опазване на околната среда, защита на личните данни, публични средства и други.
Съгласно Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, както и съгласно Европейската директива, всеки, който има основание да смята, че е свидетел на подобни нарушения, може да подаде сигнал по защитен ред.
Законът гарантира, че:
Лицето, подало сигнал, е защитено от уволнение, понижаване, репресии или всякакви неблагоприятни последици.
Сигналът се подава по ясни и сигурни канали – вътрешни (в организацията) или външни (до компетентни институции).
При необходимост може да се извърши и публично оповестяване, ако липсва ефективна реакция по официалните канали.
Смисълът на подаването на сигнал е да се защити общественият интерес, като се предотвратят или прекратят вредни действия и се осигури по-голяма прозрачност и справедливост.
Кой може да подаде сигнал за нарушение?
Сигнал може да подаде всяко физическо лице, което има основателна причина да вярва, че при или по повод изпълнение на своите трудови или служебни задължения, или в друг работен контекст, е придобило информация за извършени или потенциални бъдещи нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, както и за прикриването на такива във, от и за организацията, за която работи или е работило, или за друга организация, в която то е, или е било в контакт, във връзка с работата си.
За какви нарушения могат да бъдат подавани сигнали?
За нарушения на българското законодателство или актове на Европейския съюз в областта на:
обществените поръчки;
финансовите услуги, продукти и пазари и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма;
безопасността и съответствието на продуктите;
безопасността на транспорта;
опазването на околната среда;
радиационната защита и ядрената безопасност;
безопасността на храните и фуражите, здравето на животните и хуманното отношение към тях;
общественото здраве;
защитата на потребителите;
защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни;
сигурността на мрежите и информационните системи.
Нарушения, засягащи финансовите интереси на ЕС, посочени в чл. 325 от ДФЕС (Договора за функциониране на Европейския съюз) и допълнително уточнени в съответните мерки на Съюза.
Нарушения, свързани с вътрешния пазар на Европейския съюз, както е посочено в чл. 26, параграф 2 от ДФЕС, включително правилата на Европейския съюз относно конкуренцията и държавните помощи.
Нарушения, свързани с действия, които нарушават корпоративното данъчно облагане, данъчни схеми или с договорености, чиято цел е да се получи данъчно предимство, което противоречи на предмета или на целта на приложимото право в областта на корпоративното данъчно облагане.
Извършено престъпление от общ характер, за което сигнализиращият е узнал във връзка с извършване на своята работа или при изпълнение на служебните си задължения.
Нарушения на българското законодателство в обастта на:
Правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
Трудовото законодателство;
Законодателство, свързано с изпълнението на държавна служба.
За какви нарушения НЕ могат да бъдат подавани сигнали?
Лични трудови или служебни спорове
Оплаквания за лични конфликти с работодател или колеги.
Искания за повишение, отпуск, дисциплинарни наказания, вътрешни недоразумения.
Тези случаи се решават по реда на Кодекса на труда или чрез съдебни процедури, а не чрез механизма за защита на подателите на сигнали.
Оплаквания от лично естество
Съседски конфликти, междусъседски спорове, лични отношения.
Индивидуални жалби, които не засягат обществения интерес.
Сигнали извън обхвата на директивата и закона
Законът е ограничен до нарушения, засягащи определени области от европейското и националното право (публични финанси, обществени поръчки, околна среда, здраве, защита на лични данни, корупция и др.).
Нарушения, които не попадат в тези сфери, не подлежат на защита по този ред.
Умишлено невярна информация
Ако човек подаде сигнал със съзнателно невярна информация или с цел да навреди на друго лице, той не получава защита и може да носи отговорност (напр. за набеждаване).
Класифицирана информация и държавна тайна
Подаването на сигнал не дава право на разкриване на класифицирана информация. В тези случаи действат специални закони и процедури.
Каква защита се предоставя на подалият сигнал?
Подаването на сигнал е важна стъпка за защита на обществения интерес. Затова законът и Европейската директива предвиждат специални гаранции за хората, които съобщават за нарушения.
1. Защита от неблагоприятно третиране
Лицето, подало сигнал, е защитено от всякакви форми на репресия, включително:
уволнение или принудително напускане;
понижаване в длъжност или блокиране на кариерното развитие;
намаляване на заплата или промяна на условията на труд във вреда на служителя;
заплахи, натиск или всякакъв вид дискриминация;
отказ за предоставяне на обучение, ресурси или възможности;
прекратяване на договор с доставчик или партньор поради подаден сигнал.
2. Защита на самоличността
Самоличността на подалия сигнал се пази в тайна. Тя може да бъде разкрита само със съгласието на лицето или ако това е абсолютно необходимо за разследването, като дори в този случай се предприемат мерки за безопасност.
3. Правна защита и обезщетение
Ако лицето претърпи вреди вследствие на подадения сигнал (например загуба на работа или доходи), то има право да получи обезщетение. Вината се прехвърля върху работодателя или органа – именно те трябва да докажат, че действията им не са свързани със сигнала.
4. Защита срещу съдебен натиск
Подалият сигнал не носи отговорност за това, че е съобщил информация, ако е имал основание да смята, че тя е вярна. Тоест, не може да бъде обвинен в клевета или нарушаване на служебна тайна, когато е действал добросъвестно.
5. Достъп до информация и подкрепа
Лицата, подаващи сигнали, имат право на информация за хода на проверката, както и на достъп до безплатни консултации или подкрепа от компетентни органи и независими организации.
Къде мога да подам сигнал за нарушение?
Сигнал за нарушения може да бъде подаден по няколко различни канала, предвидени в закона, така че всеки човек да има сигурна и удобна възможност да съобщи за нередност:
1. Вътрешни канали
Това са каналите, които всяка организация или институция е длъжна да създаде, когато има повече от 50 служители (или е публичноправен субект – напр. министерства, агенции, общини).
Всеки работодател трябва да има определено лице или звено, което да приема и разглежда сигнали.-
Сигналът може да бъде подаден писмено (на хартия или електронно), както и устно (на среща или чрез телефонна линия). Подаването на сигнал по вътрешен канал е препоръчителният първи вариант, тъй като позволява на организацията да реагира бързо.
2. Външни канали
Ако подалият сигнал не желае или няма доверие във вътрешния канал, той може да се обърне директно към компетентен държавен орган.
Централен орган по закона е Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Тя приема сигнали за нарушения в различни сфери и е длъжна да гарантира защитата на подателя.
Освен КЗЛД, законът предвижда и специализирани външни органи според вида на нарушението. Гражданите могат и сами да подадат сигнал до специализираната институция според конкретния случай (напр. ГИТ за трудови права, МОСВ за екология, НАП за данъчни измами и др.).
Компетентни органи по конкретни области
Управление на публични средства и обществени поръчки
- Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) – злоупотреби с публични средства, финансови нарушения в държавни и общински структури.
- Агенция по обществени поръчки (АОП) – нарушения при възлагането и изпълнението на обществени поръчки.
- Сметна палата – контрол върху използването на бюджетни средства.
Конкуренция и бизнес практика
- Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) – картели, злоупотреба с господстващо положение, нередности в обществени поръчки, нелоялни търговски практики.
- Комисия за защита на потребителите (КЗП) – опасни или дефектни стоки и услуги, измамни практики спрямо потребители.
Корупция и конфликт на интереси
- Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) – корупция по високите етажи, конфликт на интереси, незаконно имущество.
Здравеопазване и безопасност
- Министерство на здравеопазването / Регионални здравни инспекции (РЗИ) – нарушения, свързани със здравеопазване, лекарства, лечебни заведения.
- Агенция по безопасност на храните (БАБХ) – безопасност на храните, ветеринарен контрол.
- Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ (ГИТ) – нарушения на трудови права, условия на труд, безопасност на работното място.
Околна среда и енергетика
- Министерство на околната среда и водите (МОСВ) – замърсяване, незаконни сметища, опасни отпадъци.
- Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) – мониторинг и контрол на замърсяването.
- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР) – нарушения в енергетиката, водоснабдяването, регулирани цени.
Данъци, финанси и лични данни
- Национална агенция за приходите (НАП) – данъчни измами, укриване на данъци, ДДС схеми.
- Българска народна банка (БНБ) – нарушения във финансовия сектор, кредитни институции.
- Комисия за финансов надзор (КФН) – застрахователни и пенсионни дружества, финансови пазари.
- Комисия за защита на личните данни (КЗЛД) – нарушения при обработването и съхраняването на лични данни.
Сигурност и правосъдие
- Министерство на вътрешните работи (МВР) – престъпления, измами, сигнали с елемент на наказателна отговорност.
- Прокуратура на Република България – престъпления от общ характер, корупционни престъпления, злоупотреби с власт.
3. Публично оповестяване
Законът допуска и публично разкриване на информация – пред медии, в социални мрежи или чрез неправителствени организации, но само при определени условия:
когато вече е подаден сигнал по вътрешен или външен канал, но не са предприети ефективни мерки;
когато съществува непосредствен риск за обществения интерес (например застрашаване на здравето, живота или безопасността на хората);
когато има опасност доказателствата да бъдат укрити или унищожени.
Мога ли да подам сигнал анонимно?
Не, спрямо българското законодателство няма възможност за подаване на анонимни сигнали.
Каква е процедурата при подаване на сигнал?
- Подава се сигнал за нарушения, в т.ч. и документация (под формата на приложения подкрепящи твърдението, ако има такава), чрез попълване на формуляр по образец. При подаване на устен сигнал, същият се документира чрез утвърдения формуляр по образец от служителя, отговарящ за получаването и разглеждането на сигналите, който предлага на лицето подало информацията да го подпише.
- Изпраща се потвърждeние за приемането на сигнала (до 7 дни от получаването му).
- Постъпилият сигнал се разглежда по отношение на неговата състоятелност и се проучва от упълномощено длъжностно лице, което има право:
- да поиска от сигнализиращият за нарушения да отстрани допуснатите нередности в получения сигнал в 7-дневен срок, с указания за поправка при пропуски свързани със задължителните реквизити или когато сигналът съдържа неверни или заблуждаващи твърдения за факти, като изрично се посочи отговорността, която сигнализиращото лице носи. В случай, че нередностите не бъдат отстранени в посочения срок, сигналът остава без разглеждане;
- при необходимост да изиска допълнителна информация във връзка с постъпилия сигнал, включително и от трети лица.
- Упълномощеното лице има задължението:
- да предостави ясна и леснодостъпна информация за наличните процедури за външно подаване на сигнали към компетентния национален орган (КЗЛД), а когато е уместно да пренасочи лицето към институции, органи, служби или агенции на Европейския съюз.
- да поддържа връзка с подателя, като опази в анонимност неговата самоличност, както и посочените в сигнала лични данни на трети лица, свързани с нарушението или такива, имащи връзка със сигнализиращото лице и с подаването на сигнала.
- да изслуша лицето, срещу което е подаден сигналът, или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените от него доказателства;
- да предостави на засегнатото лице всички събрани доказателства, както и да му даде възможност да направи възражение по тях в 7-дневен срок, при спазване на защитата на сигнализиращото лице;
- да предостави възможност на засегнатото лице да представи и посочи нови доказателства, които да бъдат събрани в хода на проверката.
- Проверката по сигнала се извършва в 2-месечен срок (надлежно се предприемат последващи действия във връзка с получения сигнал).
- В разумен срок се предоставя обратна информация – писмено становище за резултата от извършената проверка (не по-дълъг от 3 месеца след изпращане на потвърждение за получаването му).
Какво се случва след подаване на сигнал?
В случай, че изнесените в сигнала факти бъдат потвърдени:
- предприемат се конкретни мерки за преустановяване/предотвратяване на нарушението в случай на констатирано деяние или реална опасност от извършване на такова;
- сигнализиращото за нарушения лице се насочва към компетентния орган в лицето на Комисия за защита на личните данни, когато се засягат неговите права (защита неприкосновеността на личния живот и личните данни);
- препращане на сигнала до съответния орган за външно подаване на сигнали, когато е необходимо, за предприемане на действия по компетентност от негова страна (в 7-дневен срок от получаването му), за което предварително се уведомява сигнализиращото лице;
- при установяване на данни за извършено престъпление, сигналът и материалите се изпращат незабавно в прокуратурата;
- в случай че сигналът е подаден срещу работодателя на сигнализиращото лице, служителят, отговарящ за разглеждането на сигнала, насочва лицето към едновременно сигнализиране на органа за външно подаване на сигнали.
Преписката се прекратява:
при липса на достатъчно данни за извършено нарушение или реална опасност за потенциално такова;
когато нарушението, за което е подаден сигналът е маловажен случай и не е наложително предприемане на последващи действия;
по повтарящ се сигнал, който не съдържа нова информация от съществено значение за нарушение, по отношение на което вече има приключила проверка, освен ако нови правни или фактически обстоятелства не дават основание за предприемане на последващи действия.
*При прекратена проверка, сигнализиращото лице, може да подаде сигнал до централния орган за външно подаване на сигнали (КЗЛД).
Какви са рисковете при подаване на сигнал?
При спазване на законодателството и правилата за конфиденциалност, рисковете за подалия сигнал са минимални. Важно е да се знае, че репресивните действия срещу лицата, подаващи сигнали за нарушения са незаконни и подлежат на санкции.
Какви са правните рамки за защита на лицата, подаващи сигнали в България?
В България защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения е регламентирана от националното законодателство спрямо Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, което е съобразено и с европейската Директива (ЕС) 2019/1937 относно защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения.
- Лицата сигнализиращи за нарушения, отговарящи на и съгласно законовите изисквания, имат право на изчерпателна, безплатна и леснодостъпна информация и съвети относно наличните процедури и мерки за тяхната защита срещу последващи ответни действия с цел отмъщение, както и относно правата на засегнатото лице, а именно:
- освобождаване от отговорност по отношение придобиването на информацията, изложена в сигнала, при условие, че достъпът до нея или самото ѝ придобиване не съставлява самостоятелно престъпление;
- освобождаване от отговорност за нарушаване на ограничения за разкриване на информация, предвидени с договор, законов, подзаконов или административен акт, както и за разкриване на търговска тайна, при условие, че има основателни причини да се счита, че подаването на сигнала или публичното му оповестяване е било необходимо за разкриване на нарушението;
- възможност от прекратяване на съдебно производство – при образувано производство във връзка с подадения или публично оповестен сигнал, сигнализиралото лице има право да поиска прекратяване на това производство, при условие, че има основателни причини да се счита, че подаването на сигнала или публичното му оповестяване е било необходимо за разкриване на нарушенията;
- вредите, понесени от сигнализиращото лице във връзка с подадения от него сигнал или изнесената публично информация, се считат за умишлено причинени от частноправни субекти, до доказване на противното.
- Ефективна помощ пред всеки съответен орган, свързан със защитата на лицата срещу ответни действия с цел отмъщение, включително удостоверяване на факта, че имат право на защита по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения.
- Правна помощ по наказателни, граждански и административни дела, както и при международни спорове по граждански дела, свързани със защитата на сигнализиращото лице, във връзка с подадения от него сигнал или публично оповестена информация, в съответствие със Закона за правната помощ.
- Извънсъдебно решаване на трансгранични спорове чрез медиация съгласно Закона за медиацията.
- Сигнализиращото лице носи отговорност съгласно българското законодателство и правото на Съюза за действие или бездействие, което не е свързано с подаването на сигнала или не е необходимо за разкриване на нарушението.
- В случай на съдебен или административноправен процес, в който лице твърди, че е било обект на ответни действия с цел отмъщение трябва да бъде доказано, че тези действия са реакция именно на подаден от него сигнал. Не следва да се приема, че ответното действие е извършено като реакция на подаден от лицето сигнал, ако преценката на всички обстоятелства сочи, че за прилагането на мярката наложилото я лице има друго законно основание.
Кой има право на защита срещу ответни действия, целящи отмъщение?
Лицата имат право на защита от момента на подаване на сигнала или публично оповестяване на информация за нарушение.
- Защита се предоставя на физическо лице, което подава сигнал или публично оповестява информация за нарушение (във, за, от организацията), станала му известна в качеството му на:
- работник, служител, държавен служител или друго лице, което полага наемен труд, независимо от характера на работата, от начина на заплащане и от източника на финансиране;
- самоосигуряващо се (самонаето) лице – лице, което полага труд без трудово правоотношение и/или упражнява свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- съдружник, акционер, едноличен собственик на капитал, както и лице, принадлежащо към административни, управленски, контролни и надзорни органи на търговско дружество, член на одитен комитет на предприятие;
- доброволец или стажант;
- лице, което работи за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители и доставчици;
- кандидат за работа, участвал в конкурс или друга форма на подбор за постъпване на работа, по време на който му е станала известна информацията за нарушение.
- Защита се предоставя и на работници и служители, които са получи информация за нарушения в контекста на техните трудови или служебни правоотношения, но същите са прекратени към момента на подаване на сигнала или публичното му оповестяване.
- Защита се предоставя и на трети лица:
- лицата, които помагат на сигнализиращото лице в процеса на подаване на сигнал;
- лицата, които са свързани със сигнализиращото лице (колеги, роднини и др.) и които могат да бъдат подложени на ответни репресивни действия (с цел отмъщение в работен контекст) поради сигнализирането;
- юридически лица, в които сигнализиращото лице притежава дялово участие, за които работи или с които е свързано по друг начин в работен контекст.