През 2024 г. Исландия отново се класира сред водещите държави в Индекса за възприятие на корупцията (Corruption Perception Index – линк) на Transparency International – на единадесето място с резултат 77 от 100 възможни точки. Тази позиция и резултат се възприемат като индикатор за ниски нива на корупция и са обичайни за Исландия, която се движи между 74 и 79 точки в периода 2014 – 2024 г.
Но можем ли да приемем този извод като безспорен в условията на международни бизнес модели, когато корпоративни структури, базирани в „чисти“ държави, участват в злоупотреби, „изнасят“ корупционни практики в други юрисдикции, преследват лицата, подаващи сигнали за нарушения и атакуват артисти активисти чрез злонамерени съдебни производства, насочени срещу публичното участие? Отговорът е труден и нееднозначен.
Пример за това е транснационалният корупционен скандал, известен като „Fishrot”, който беше оповестен публично през 2019 г. от Йоханес Стефансон и в който е замесена Samherji – риболовна компания с централа в Исландия, която придобива риболовни квоти посредством предполагаеми злоупотреби и подкупи на длъжностни лица в Намибия. Последвалите разследвания доведоха до обвинения срещу бивши министри и висши държавни служители в Намибия, като в същото време Samherji беше разследвана в Исландия.
Изкуството като форма на критика
През 2023 г. визуалния и пърформанс артист ODEE създава концептуално произведение „Съжаляваме“ (Samherjagjörningurinn на исландски език, We’re sorry – на английски език), повтаряйки официалния сайт на компанията и създавайки стенопис в Художествения музей в Рейкявик, представящи сатирично „корпоративно извинение“ за аферата „Fishrot“.
Вместо да адресира критиките по същество, компанията заведе дело във Висшия съд в Лондон с претенции за нарушаване на авторски права, злоупотреба с марката и злонамерено представяне на информация.
ОDEE коментира: „Поради провокативния характер (на „Съжаляваме – бележка Асоциация „Прозрачност без граници“), Самерджи, компания на стойност милиарди долари, е предприела правни действия срещу мен. Случаят вече е на път към съдебен процес във Висшия съд на Лондон. Тази юридическа битка не е само за мен; става въпрос за защита на свободата на словото и ролята на изкуството в търсенето на отговорност на мощни организации.“
Същественото тук не е само съдебният спор между компания и артист, а използването на правна тактика, която все по-често се разпознава в международен план като SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation) – дела, насочени не към правосъдие, а към сплашване и цензура.
SLAPP делата, макар формално допустими, представляват нарушение на духа на закона и демокрацията. Те са насочени към изтощаване – финансово, психологическо и морално – на хора, които се осмеляват да изразят критична позиция в обществен интерес.
В този смисъл, случаят ODEE е симптоматичен: артист, използващ изразните средства на съвременното изкуство, за да зададе морални въпроси, е атакуван чрез механизмите на корпоративното влияние и правните системи.
Йоханес Стефансон, и артисти като ODEE, са лица, които осветляват и популяризират проблемите с прозрачността и отчетността на властови структури.
Подкрепата за тях не е морален жест, а стратегическа необходимост в защита на обществения интерес и устойчивостта на демокрацията.
Свободата на изразяване, независимо дали чрез документи, свидетелства или художествени форми – е неотменим елемент от демокрацията.
Като част от международната мрежа Whistleblowing International Network, Асоциация „Прозрачност без граници“ подкрепя лицата, подаващи сигнали за нарушения, както и артистите, чийто права са застрашени, когато влиятелни фигури или юридически лица се опитват да ги спрат да споделят информация в обществен интерес, било то и за разкриване на информация за неправомерни действия или като част от творчески проект или анализ на въздействието на корпоративните нарушения върху нашите общества.
Може да се запознаете с текста на писмото за подкрепа тук.