Решението на Европейската комисия да спре част от средствата по ПВУ е категоричен сигнал, че фасадните антикорупционни реформи вече не минават.
Процедурата за избор на ново ръководство на антикорупционната комисия се превърна в символ на политическото безсилие да се вземат решения в интерес на обществото.
Вместо да се използва възможността за институционален рестарт, парламентът блокира процеса, подмени заложените ангажименти и в крайна сметка компрометира един от ключовите антикорупционни етапи по ПВУ.
Асоциация „Прозрачност без граници“ напомня, че досегашните трансформации на комисията са били изцяло вдъхновени от препоръки на Европейската комисия и международни експерти, проследими „черно на бяло“ във времето.
Въпреки това, повече от десетилетие след първите предложения, резултатите са минимални.
На хартия България има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията 2021–2027 г. с ясни цели, приоритети и обещания, но на практика стратегията е замразена, без публични отчети, без координация и без измерим напредък.
Обещаните стандарти за почтеност в администрацията и бизнеса не се прилагат, а липсата на независим надзор превръща документа в реформа на хартия, а не в инструмент за промяна.
През 2024 г. данните от Индекса за възприятие на корупцията отново показаха, че България остава на последно място в ЕС с резултат 43 точки от 100 и 76-о място в света от 180 държави.
Това означава, че гражданите, бизнесът и международните партньори възприемат страната като среда с висок риск от корупция и ниска отчетност.
И ако тенденцията не се промени, и Индексът за възприятие на корупцията за 2025 г. ще остане непроменен независимо от поредните „обновени“ стратегии на думи.
Асоциация „Прозрачност без граници“ от години предупреждава, че:
– Законът за лобирането продължава да се отлага, оставяйки процесите на влияние непрозрачни.
– Публично-частните предприятия нямат задължителни стандарти за интегритет, въпреки новите изисквания по линия на ОИСР.
– Разпределението на публични средства, включително по ПВУ и към общините често се случва без ясни критерии и публична отчетност.
– Мониторингът на върховенството на правото на Европейската комисия системно повтаря едни и същи забележки: слаб контрол, политическо влияние, липса на резултати от антикорупционни разследвания.
Случаят с ПВУ е само върхът на айсберга.
Следващите етапи по плана, както и процесът на присъединяване към ОИСР, ще зависят от това дали България може да покаже, че наистина прилага върховенството на правото и прозрачност в управлението.
Ако продължим с половинчати мерки, страната ще губи не само пари, но и репутация, инвестиции и международно доверие.