Шест години след приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, организациите в Европейския съюз продължават да срещат сериозни затруднения в изграждането на реално ефективни вътрешни системи за докладване и защита.
Това показва новият доклад „Оценка на организационния капацитет за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности“. Изследването анализира организационните умения и капацитета на служителите, отговорни за приемането и обработването на сигнали за нередности.
Значителна част от организациите продължават да третират системите за вътрешно подаване на сигнали като формално законово изискване, а не като инструмент за изграждане на доверие и превенция на нарушения. Близо една трета от организациите ограничават възможностите за подаване на сигнали единствено до минималните изисквания, предвидени в законодателството. Това често възпира служителите да подават сигнали, когато не са сигурни дали конкретният случай попада в обхвата на законовата защита.
Докладът подчертава и сериозни дефицити по отношение на информираността и достъпността на вътрешните канали за подаване на сигнали. Едва 17,3% от организациите включват информация за тези механизми в трудовите договори на служителите си, а близо 60% от служителите не получават никакво обучение по темата. В резултат системите често остават практически невидими за хората, които би трябвало да ги използват.
Изследването отчита и недостатъчна защита на анонимността. Според данните 26% от организациите отказват да приемат анонимни сигнали, а само 23% са внедрили механизми за двупосочна анонимна комуникация. Това ограничава възможността за безопасно предоставяне на допълнителна информация и доказателства, без риск за самоличността на подателя.
Друг сериозен проблем е липсата на превантивни мерки срещу ответни действия и репресии. Макар 36% от организациите да разполагат с процедури за подаване на оплаквания при случаи на отмъщение, едва 20% прилагат проактивен мониторинг на риска, а само 15% обучават мениджъри за предотвратяване на подобни действия.
Проучването е проведено в шест държави членки на ЕС: България, Чехия, Гърция, Люксембург, Румъния и Испания. Анализът разкрива сериозно разминаване между формалното въвеждане на европейските изисквания в националното законодателство и реалното им прилагане в ежедневната организационна практика.
Проектът VoiceGuard е финансиран по програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ (CERV), има за цел да подобри прилагането и ефективността на механизмите за защита на подаващите сигнали в рамките на Европейския съюз.