Нов анализ на международното движение за борба с корупцията Transparency International показва трайни слабости в антикорупционните системи на осем европейски държави. Проблемът все по-често не е в липсата на правила, а в това дали институциите имат капацитет, независимост и инструменти да ги прилагат.
В Европа продължават да съществуват сериозни разминавания между това, което законите обещават, и това, което институциите реално могат да постигнат. Това е един от основните изводи в сравнителния анализ на Transparency International на системите за противодействие на корупцията в България, Германия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Словакия и Сърбия и Унгария.
Анализът показва повтарящ се модел: макар да съществуват закони и правила, контролът върху тяхното прилагане остава слаб, институциите често не разполагат с достатъчен капацитет, а механизмите за прозрачност и санкциониране са непълни. В резултат дори добре разписаната нормативна рамка невинаги е достатъчна, за да предотврати неправомерно влияние или да осигури ефективна реакция при установени нарушения.
Политическото финансиране остава една от най-непрозрачните области
Проблемът се проявява особено ясно при финансирането на политическата дейност. В повечето от разглежданите държави партиите, кандидатите и предизборните щабове са задължени да декларират получените дарения и имената на дарителите. На практика обаче достъпът до тази информация и възможностите за проследяване на финансовите потоци остават ограничени.
Според анализа единствено Германия разполага с механизъм, който позволява оповестяване на информация за даренията в кратък срок след получаването им, при това само за дарения над 35 000 евро.
Нидерландия и България са единствените две държави сред разглежданите, които поддържат регистри в подходящ за автоматизирана обработка формат, улесняващ търсенето, съпоставянето и анализа на данните. Въпреки това и в осемте държави са установени слабости в прозрачността, контрола и прилагането на санкции.
Тези пропуски засягат не само институциите, отговорни за контрола върху политическото финансиране. Когато информацията е разпръсната между различни източници, публикува се със закъснение или е представена в неудобен за обработка формат, проследяването на финансовите зависимости се затруднява. Това ограничава възможностите на контролните органи, журналистите и гражданските организации да установяват потенциални конфликти на интереси и неправомерно влияние.
Контролът е също толкова важен, колкото и самите правила
Друг траен проблем е свързан с институциите, които трябва да следят за спазването на правилата. В част от разглежданите държави контролните органи не разполагат с достатъчно средства, независимост или правомощия, за да извършват ефективни проверки, да разследват нарушения и да налагат санкции.
Това поставя един от основните въпроси пред антикорупционната политика: каква е ползата от правила, ако институциите не могат да следят за спазването им и да реагират навреме, независимо и ефективно?
Според анализа през последните седем години Европейската комисия многократно е отправяла сходни препоръки към разглежданите държави, без това да води до съществена промяна. Сред повтарящите се проблеми са недостатъчният контрол върху политическото финансиране, липсата на достатъчна прозрачност при представителството на интереси, конфликтите на интереси, декларациите за имущество и интереси, както и ограниченията при преминаването между работа в публичния и частния сектор – т.нар. „въртящи се врати“.
България: формално изградена система, но остават множество въпроси за нейната ефективност
За България тези изводи не са абстрактен европейски дебат, а част от собствените ни предизвикателства.
През последните седем години България направи стъпки към изграждане на по-пълна антикорупционна рамка, включително по отношение на прозрачността на политическото финансиране, защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения, и регулирането на представителството на интереси.
В същото време редица европейски и международни оценки (ОИСР, ГРЕКО, Докладите за върховенство на закона) продължават да поставят въпроси за ефективността на контролните механизми, независимостта и капацитета на надзорните институции, както и за резултатите при противодействието на корупцията по високите етажи на властта.
Европейският разговор за политическата почтеност, прозрачността и работещия институционален контрол е особено важен за България, защото доверието в демократичния процес зависи не само от наличието на правила, а от това дали гражданите могат да проследят как се вземат решенията, кой влияе върху тях и как институциите реагират при нарушения.
За Асоциация „Прозрачност без граници“ в центъра на тези усилия стои качеството на процеса на вземане на решения, изразяващи се в ясни правила за представителство на интереси, достъпна информация за политическото финансиране, ефективно управление на конфликтите на интереси и независими институции, които могат да упражняват реален контрол.
Запознайте се с пълния анализ: „Пропуските в борбата с корупцията създават риск за демокрацията в Европа“ тук.
Анализът е разработен в рамките на проекта Strengthening EU Collaboration to Uncover and Resist Emerging Corruption (SECURE), съфинансиран от Европейската комисия.