Според данните от Anti-Corruption and Integrity Outlook 2026 България изпълнява 60% от критериите за качество на стратегическата рамка и 50% от критериите за нейното прилагане на практика, при средни стойности за ОИСР съответно 38% и 32%.
Подобна картина се вижда и при предотвратяването на конфликта на интереси.
България изпълнява 100% от оценяваните регулаторни критерии и 67% от критериите за практика, при средни стойности за ОИСР от съответно 80% и 45%. ОИСР отчита и висока степен на подаване на декларации за интереси, например 98% сред членовете на правителството за периода 2018–2024 г.
Тези данни са важни, защото показват, че тезата, че в България „няма нищо“ или че липсва нормативна рамка, би била неточна.
Проблемът е друг: наличието на правила и стратегии не се превръща автоматично и последователно в резултат на практика.
Именно тук се вижда една от основните слабости на системата.
В някои области България има сравнително добре развита нормативна рамка, но резултатите от нейното прилагане са значително по-слаби. Най-ясно това се вижда при регулирането на лобирането. Според ОИСР България изпълнява 20% от оценяваните нормативни критерии и 0% от критериите за практика. Средните стойности за ОИСР са съответно 43% и 38%.
Подобна разлика се наблюдава и при дисциплинарната система за държавните служители. България изпълнява 58% от нормативните критерии, но 0% от критериите за практика. Средните стойности за ОИСР са 66% и 22%.
Това показва разликата между наличието на правила и тяхното реално прилагане.
Сред най-съществените предизвикателства остава липсата на достатъчно убедителни резултати при разследването и наказателното преследване на корупцията, особено по случаи, свързани с високите етажи на властта. Европейската комисия продължава да отчита необходимост от по-ефективни разследвания и наказателно преследване на корупционни престъпления, включително по случаи на корупция по високите етажи.
Прозрачността на процесите на вземане на решения също остава проблем. Данните на ОИСР показват значителни слабости при регулирането и практическото прилагане на правилата за лобиране. Именно в тази област се очертава ясна разлика между наличието на нормативни изисквания и реалната прозрачност на влиянието върху публичните решения.
Управлението и контролът върху публичните средства са друга област, в която рискът от корупция изисква постоянен контрол. Това включва обществените поръчки, разходването на европейски средства, предотвратяването на измами и механизмите за проверка на конфликтите на интереси при вземането на решения. Европейската комисия продължава да поставя акцент върху качеството на обществените поръчки и ефективността на контролните механизми.
Към тези проблеми се добавя и честата промяна на институционалната рамка. През последните години България неколкократно променяше структурата и правомощията на органите, отговорни за предотвратяването и противодействието на корупцията. Това създава риск от загуба на натрупан опит и затруднява изграждането на устойчива институционална практика. Последните оценки на Европейската комисия и GRECO също разглеждат промените в институционалната рамка и изпълнението на свързаните с нея препоръки.
Затова оценката на българската антикорупционна политика трябва да отчита едновременно какви правила са приети и как се прилагат те на практика. Данните на ОИСР, Европейската комисия и GRECO показват, че именно в тази разлика между нормативната рамка и реалното ѝ действие остават едни от най-съществените предизвикателства.
Източник: OECD (2026), Anti-Corruption and Integrity Outlook 2026: Harnessing the Integrity Advantage. Данните за България са от Anti-Corruption and Integrity Outlook 2026: Bulgaria, базирани на OECD Public Integrity Indicators Database