Към 31 декември 2025 г. Европейската прокуратура отчита 267 активни разследвания, свързани с България, с оценени щети за около 1,7 млрд. евро. От тях 244 са свързани с измами при разходването на средства.
Само през 2025 г. са отчетени и 16 активни случая на корупция, свързана с измами при разходи, с оценени щети от 81,82 млн. евро. Важно е тези данни да се четат внимателно: активното разследване не е доказателство за извършено престъпление и не бива да се използва като такова.
Мащабът на финансовите интереси, които са обект на разследване, показва колко значима е зоната на риск около публичните и европейските средства. Това прави още по-важни превенцията, прозрачността и възможностите за независим граждански контрол върху тяхното управление.
Инструменти за такъв контрол вече съществуват. Пактовете за почтеност и iMonitor дават възможност за независимо гражданско наблюдение, проследяване на обществените поръчки и по-голяма прозрачност при управлението и разходването на публични средства.
Проблемът е, че тези инструменти продължават да не се прилагат системно от държавата, въпреки че дават възможност за допълнителен контрол и за идентифициране на рискове още в процеса на управление и разходване на средствата.
И тук логично възниква въпросът: защо държавата не използва в по-голяма степен вече съществуващите механизми за граждански контрол? И още по-важно ще се промени ли този подход през следващия програмен период и ще бъдат ли създадени реални възможности за системно прилагане на подобни инструменти при управлението на европейските средства?