Веднага след изборите, поредният законопроект за регистрация на чуждестранните агенти (ЗРЧА) отново поставя на дневен ред въпроса за границите между финансовата прозрачност и неоправданото ограничаване на гражданските права.
Вместо да установява реални критерии за идентифициране на неправомерно чуждестранно влияние, законопроектът поставя под общо подозрение организации, медии и отделни граждани единствено заради произхода на средствата, с които финансират своята дейност, и предвижда специален режим на регистрация, етикетиране и ограничения.
От 2022 г. насам законопроектът е внасян в пет различни парламента, като последният опит е от 26 юни 2026 г., когато група народни представители от „Възраждане“ отново го предложиха за разглеждане в 52-рото Народно събрание. Въпреки многократните опити досега инициативата не е получила необходимата подкрепа, но продължава да се възобновява с всяко ново Народно събрание.
Основният проблем на предложената уредба е, че тя обвързва получаването на чуждестранно финансиране с определянето на дадено лице или организация като „чуждестранен агент“, без да изисква доказателства за зависимост или действие в интерес на чуждестранен субект. Предвиденият праг е над 1000 евро годишно, като в сумата се включват и покрити разходи или материална подкрепа.
В законопроекта са заложени и забрани за участие в определени дейности, включително в образователни институции и инициативи, свързани с формирането на вътрешната и външната политика на страната. Така един финансов критерий може да се превърне в основание за ограничаване на професионалната и обществената активност.
Понятието „чуждестранен агент“ създава негативни обществени внушения и предпоставки за стигматизиране на организации и хора, които работят в защита на обществения интерес. Още при първото внасяне на законопроекта през 2022 г. беше публикуван списък с лица и организации, посочени от вносителите като потенциални „чуждестранни агенти“.
Българското законодателство вече предвижда механизми за финансова отчетност и публичност на дейността на неправителствените организации и търговските дружества. Съществуват задължения за отчетност пред Търговския регистър и регистър за юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) към Агенция по вписванията, НСИ и НАП, както и правила за разкриване на действителните собственици и за задължителен финансов одит при определени условия.
Асоциация Прозрачност без граници” заедно с Български център за нестопанско право (БЦНП), Сдружение „Форум Гражданско Участие“, Амнести Интернешънъл България, Национален младежки форум и активни граждани, се противопоставяме на поредния опит Народното събрание да се превръща в трибуна за очернящи кампании и в място за прокарване на законодателни предложения, ограничаващи основни граждански права.
С тревога наблюдаваме не само повторното внасяне на Закона за регистрация на чуждестранните агенти, но и други инициативи, насочени към ограничаване на свободата на сдружаване, както и използването на парламентарната трибуна за публично дискредитиране на граждански организации и техни представители.
Призоваваме народните представители:
- Да отхвърлят внесените законодателни предложения, които ограничават основни граждански права и свободи.
- Да използват предвидените в парламентарния правилник механизми и санкции срещу злоупотребата с парламентарната трибуна за очернящи кампании срещу граждани и техни организации.
Очакваме от 52-рото Народно събрание отговорно отношение към обществения интерес, открит диалог и законодателни инициативи, които укрепват демократичните институции и гарантират свободата на словото, правото на сдружаване и активното гражданско участие.