БНР-Калин Славов: Новостите при защитата на разобличители на нередности ще са в частния сектор

Директивата на ЕС за защита на разобличителите на нередности, която беше приета на 7 октомври, дава възможност на държавите-членки да заемат лидерска позиция в областта през следващите 2 години. Това е срокът, в който те трябва да транспонират общите европейски правила в националните си законодателства.

Международната организация „Трансперънси интернешънъл“ публикува анализ и препоръки, които ще подпомогнат приемането на ефективни мерки за защита на разобличителите и ще допринесат за борбата с корупцията на национално ниво.

Става въпрос за всякакъв вид нередности, не само за корупция, посочи пред БНР изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов.

„Става въпрос за хора, които имат сведения за работата на организации от частния или публичния сектор, имат вътрешна информация за дейността на тези организации, намират се в досег с такива организации – най-широк кръг от лица, които имат данни за нередности, свързани с приложението на правото на ЕС. Всяка държава-членка има възможността по силата на директивата да разшири нейния обхват, включително и с други национални норми“, обясни той в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“.

По думите му това, което трябва да се случи на национално ниво, обхваща дейността на различни органи и субекти от частния и публичния сектор. Различни нормативни актове биха могли да бъдат засегнати и различни правни техники да бъдат използвани, посочи той и добави:

„Създаването на отделен закон, промени в нормативна уредба, като АПК (Административнопроцесуален кодекс), Закон за държавния служител, Кодекс на труда. Има няколко разпоредби, които казват, че никой не може да бъде преследван само за това, че е подал сигнал. Те обаче са чисто декларативни. Директивата изисква да се въведат работещи механизми за тази защита“.

Големите новости ще са за частния сектор

Големите новости ще бъдат най-вече в частния сектор, подчерта Калин Славов.

„В частния сектор тази тема на практика отсъства. Там ще трябва да се създават и нови механизми и адаптацията ще трябва да се случи в обозримо бъдеще“.

Той допусна, че механизмът на въвеждане на директивата чрез националното законодателство може да доведе до съпротива от частния сектор. Според него обаче ако този инструмент бъде използван правилно, той може да донесе позитиви за бизнеса.

Цялото интервю с изпълнителния директор на Прозрачност без граници може да чуете на страницата на БНР.