Асоциация “Прозрачност без граници” отправи отворено писмо до Министерския съвет и 51-вото Народно събрание, изразявайки сериозна загриженост относно липсата на прозрачност при разпределението на държавни средства към определени общини. Освен това организацията подчертава сериозни проблеми в законодателния процес, които подкопават легитимността на държавната власт.
Критики към непрозрачния подход на правителството
В писмото се поставя акцент върху две решения на Министерския съвет, с които са отпуснати 85,5 милиона лева на общини без ясни критерии за подбор. Според данни, изнесени в медиите, средствата са насочени основно към общини, подкрепящи определени политически партии, като ГЕРБ и ДПС-НН. Част от тези общини, като Хасково и Кърджали, са с ниски резултати в класациите за антикорупционен риск, докато други, демонстриращи усилия за прозрачност и отчетност, остават извън разпределението.
„В условия на бюджетен дефицит от 4 милиарда лева, подобен субективен подход при разпределянето на публични ресурси е недопустим. Това е още по-критично, когато има общини с доказана нужда и ангажираност към доброто управление, които са пренебрегнати“, подчерта Калин Славов от Прозрачност без граници.
Криза на законодателната легитимност
Славов обърна внимание и на проблемите с функционирането на държавните институции, като поставя въпроса за легитимността на властта в контекста на двете комисии – Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и Комисията за предотвратяване на незаконно придобито имущество (КНПИ), които продължават да действат под едно и също ръководство. Според организацията това създава хаос и изисква спешен ремонт на законодателството.
„Абсолютен законодателен нихилизъм е обхванал народните представители. Тази безобразна каша около комисията е доказателство, че е необходима кардинална промяна в подхода към законодателния процес. Законите трябва да се преработят, за да се възстанови доверието и ефективността“, заяви изпълнителният директор на Прозрачност без граници.
Спекулации около Закона за подаване на сигнали
Особено остри са критиките към неефективното прилагане на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения. Въпреки че законът е в сила от година и половина, неговото прилагане е силно ограничено. Според “Прозрачност без граници” проблемите са както в липсата на разяснителна кампания за гражданите, така и в приетите поправки, които ограничават правата на сигнализиращите.
„Държавата не е успяла да информира гражданите, че имат право на защита съгласно този закон. Вместо това законът остава енигматичен, с тромава структура и практически неизползваем. Въведената 2-годишна давност за подаване на сигнали е сериозна пречка, която противоречи на Европейската директива и трябва да бъде премахната, за да бъде призната от Европейската комисия“, посочват от организацията.
Според тях липсата на свързана и практическа политика по отношение на този закон показва, че държавата няма ясна идея как да го направи полезен за гражданите.
Необходимост от спешни мерки
„Сегашната ситуация изисква не просто корекции в законите, а цялостен подход към прозрачността и отчетността. Без ясни правила и стандарти, както и без политическа воля за прилагането им, доверието в институциите ще продължи да намалява“, предупреждават от “Прозрачност без граници”.
Цялото интервю с изпълнителния директор на „Прозрачност без граници“ може да чуете на страницата на БНР.