Диалог ОИСР – Асоциация „Прозрачност без граници“
В рамките на процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Асоциация „Прозрачност без граници“ се срещна с представители на работната група на ОИСР за почтеност и борба с корупцията.
Заедно с представители и на други неправителствени организации обсъдихме напредъка и предизвикателствата пред България във връзка с превенцията и противодействието на корупцията, политиките за интегритет, програмата за реформи и законодателния процес от гледна точка на почтеността, прозрачността и равнопоставения достъп на всички заинтересовани страни.
Екипът на Асоциация „Прозрачност без граници“ акцентира върху предизвикателствата и необходимостта от приоритизиране и предприемане на конкретни мерки по няколко ключови теми: стабилността на правния ред и качеството на законодателния процес, корупцията и общите действия за създаване на култура на интегрит в публичния и частния сектор.
Върховенство на правото: стабилността на правния ред и качеството на законодателния процес
Въпреки наличието на програми за законодателна реформа на няколко последователни правителства, законодателната дейност на Народното събрание се отличава с две противоречиви характеристики – висок интензитет на законодателни промени и ниско качество на приетите закони. Под въпрос остава и ефективното прилагане на законодателните промени.
Асоциация „Прозрачност без граници“ нееднократно предупреждава, че Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения е пример за погрешна законодателна практика. Въпреки 3-те изменения през 2023 г. той все още не транспонира адекватно Директива (ЕС) 2019/1937 на ЕС и не е в състояние да постигне целите си.
Резултатите от съдебната реформа все още са относително ограничени по обхват и въздействие. Предвид инертността на съдебната система са необходими време и последователни усилия, за да се проявят ефектите от предприетите мерки за промяна на законодателството и институциите на съдебната власт.
Въпрос, който изисква сериозно разглеждане по отношение на прилагането на доброто управление и почтеността в публичните предприятия, е назначаването на Управителните съвети на държавните и общинските публични предприятия, регулирани от Закона за публичните предприятия. Въпреки формалното съществуване на правила и критерии за назначаване на членовете на управителните съвети, те практически се заобикалят.
Държавата е длъжник на бизнеса
Развиването на културата на интегритет трябва да се приоритизира.
Един от основните фактори, влияещи върху възприемането на корупцията и неин основен двигател е липсата на приоритизиране на културата на интегритет, както в публичния, така и в частния сектор.
В допълнение към мерките, насочени към публичния сектор, са необходими и мерки за насърчаване и подкрепа на бизнес интегритетът в частния сектор, включително чрез въвеждане на стимули, тъй като частният сектор играе важна роля в борбата с корупцията, като допринася значително за създаване на прозрачна, отговорна и етична бизнес среда.
Като основни двигатели на икономическия растеж и иновациите, частните компании притежават значително влияние и ресурси, които могат да бъдат използвани за насърчаване на почтеността и катализиране на положителната промяна. Доброто управление за организациите от публичния и частния сектор е от съществено значение за ефективните и отворени пазари както на национално, така и на международно ниво.
Въвеждането на модерна регулация и икономически механизми за насърчаване на доброто управление и стандартите за почтеност на бизнеса в частния сектор изостава.
През последните пет години Асоциация „Прозрачност без граници“ работи активно за приемането на политики и инструменти, свързани с бизнес интегритета сред публичния и частния сектори и изработи различни инструменти за подобряване на средата в България.
Срещата, част от диалога с ОИСР се проведе на 12 юли 2024 г. в Министерски съвет.