Шестата международна конференция за Collective Action (ICAC 2026) събра в Базел близо 150 представители на бизнеса, публичните институции, международните организации и гражданското общество. Под мотото „Business Integrity in Motion“ акцентът беше съзнателно изместен от теория към практика, не защо е нужно колективно действие срещу корупцията, а как то работи в реалния свят и какво го прави успешно.
Под мотото „Business Integrity in Motion“ тазгодишното издание постави акцент върху практическото измерение на колективните действия, не толкова върху въпроса защо те са необходими, а как работят на практика и какви условия гарантират тяхната устойчивост и ефективност.
Transparency International, представена от Андреа Рока се включи в дискусиите, посветени на взаимовръзката между корупцията и човешките права, като постави специален акцент върху необходимостта от защита на антикорупционните експерти и разследващите журналисти като ключов елемент от ефективната антикорупционна дължима грижа.
Сред основните изводи от конференцията се откроиха няколко ключови тенденции.
Интегритетът започва от борда — и трябва да е управленско решение, не декларация.
В дискусията с участието на представители на бордовете на Zurich Insurance и Deutsche Bank беше подчертано, че устойчивата култура на почтеност започва от най-високото управленско ниво. Бизнес интегритетът има реален ефект, когато бордовете го разглеждат като част от управлението на риска и корпоративния надзор, а не като отделна функция по съответствие (compliance) или инструмент за изграждане на публичен имидж.
Дигиталните инструменти изискват доверие и прозрачност
Сесията за дигитален интегритет разгледа предизвикателството пред организациите да внедряват нови технологии, без да губят доверието на своите партньори, служители и обществото. Представените примери от Антикорупционната комисия на Хонконг (ICAC) и UNODC показаха, че дигиталните решения вече са неизменна част от антикорупционната практика, но тяхната ефективност зависи от прозрачността на процеса на внедряване и използване.
От ангажименти към измерими резултати
Една от най-практически насочените дискусии беше посветена на измерването на реалния ефект от инициативите за интегритет. Експертите от OECD, British International Investment, тайландската Collective Action Against Corruption (CAC) и бразилския Институт по корпоративно управление (IBGC) акцентираха върху необходимостта от надеждни индикатори и доказателства за въздействие, които да заменят практиката организациите да разчитат единствено на самооценки и формални ангажименти.
Малките и средните предприятия са решаващото звено по веригата на доставки
Специално внимание беше отделено на ролята на малките и средните предприятия, които често срещат най-сериозни затруднения при прилагането на политики за интегритет, но същевременно са решаващ фактор за устойчивостта на веригите на доставки. Представители на Alliance for Integrity, NEFCO, швейцарския SECO и Nedbank споделиха конкретни подходи за преодоляване на регулаторни бариери, ограничен достъп до финансиране и недостатъчен експертен капацитет.
Корупцията и нарушенията на човешките права все по-често се разглеждат като взаимосвързани рискове
Дискусията, организирана от Службата на Върховния комисар на ООН по правата на човека, показа как антикорупционната дължима грижа и проверките за спазване на човешките права постепенно се обединяват в единен процес на корпоративна отговорност. Практически пример за този подход беше представен чрез опита на Декатлон при управлението на социалните и екологичните рискове по глобалните вериги на доставки.
Общото послание от Базел е недвусмислено: колективните действия срещу корупцията навлизат в нов етап на развитие, в който фокусът се измества от създаването на ангажименти към доказването на реално въздействие. Въпросът вече не е дали сътрудничеството между бизнеса, институциите и гражданското общество работи, а как то може да бъде надграждано, измервано и адаптирано към все по-сложната глобална среда.