В интервю за „Преди всички“ по БНР изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов представи данните за Индекса за възприятие на корупцията за 2025 г.
Господин Славов, данните вече са ясни и буквално от няколко минути са достъпни за всички, но предполагам, че ефирът при нас ще бъде и първата голяма трибуна за тяхното публично представяне.
— Да, точно така.
Какво се случи с Индекса за възприятие на корупцията през изминалата година?
— За съжаление, новините не са добри. След доста дълъг период от 2012 година досега България се задържаше в коридор между 41 и 45 точки от възможни 100. След спада през миналата година до 41 точки, когато се покачихме до 43, тази година спадът продължава и вече сме на ниво от 40 точки, което ни поставя на последно място в рамките на Европейския съюз.
Ако добавим още една класация, актуална за България тази сред страните от ОИСР от 38 държави ние сме на 35-о място, точно пред Колумбия и Турция.
Споменахте ОИСР. Какъв знак дава този резултат, при положение че България има амбиция да стане член на организацията до края на годината?
— ОИСР поставя много сериозни критерии пред страната, особено по линия на антикорупцията. Те обхващат както законодателството, така и дейността на публичните институции, но също така поставят сериозни изисквания към бизнеса и неговите управленски процеси. Организацията следи внимателно не само формалното изпълнение на критериите, но и тяхното практическо прилагане, така че предизвикателството е сериозно.
Има ли риск България да не успее да стане член през 2026 година?
— Приемането в подобни организации включва и множество политически процеси. Антикорупцията е важен аспект, но понякога чрез политически компромиси процесът може да бъде финализиран.
Обикновено политиците търсят това, което в англоезичния свят се нарича „сребърният куршум“ – или, казано на български, „златният закон“, който с едно приемане ще реши всички проблеми. Това няма как да се случи. Необходимо е политиците реално да променят отношението си както към темата, така и към обществото, и да действат по прозрачен и отчетен начин.
Начинът на работа в законодателния орган е огледало на процесите в страната. Виждаме приемане на решения без достатъчно дискусия, без експертно участие и често задкулисно –нещо, което се случи и с промените в Изборния кодекс, по който ще провеждаме избори съвсем скоро.
В доклада за 2024 година като основни предизвикателства бяха посочени борбата с безнаказаността, укрепването на институциите и повишаването на общественото доверие. Същите ли остават проблемите и през 2025 година?
— Да, но има и допълнителни негативни развития. През 2025 година един от основните инструменти на антикорупционната политика – Националната антикорупционна стратегия и съветът към нея – на практика бяха блокирани и не функционираха. Това е формат, който трябва да обединява публичния сектор, правораздавателната система, бизнеса и гражданското общество. По принцип той се председателства от министър-председателя, но единствената промяна беше, че председателството беше прехвърлено на министъра на правосъдието. Антикорупционната реформа на практика буксува.
Страната отново е в политическа криза и поне до средата на годината няма да има яснота как тя ще се отрази върху антикорупционната политика и съответно върху индекса за 2026 година.
Политическата нестабилност е в основата на проблема, съчетана с краткосрочно политическо мислене. Формалното приемане на закони не може да промени среда, в която корупционното поведение се възприема като норма. Политиците трябва да предложат модел на успех извън корупционната среда, защото вече поколения наред виждат именно чрез нея модел на личен успех. Трябва да се наложи разказ за успех, основан на правила и интегритет.
Интересни са данните, че 89% от българския бизнес смята корупцията за широко разпространена, но само 50% я определят като пречка за бизнеса. Какво означава това?
— Индексът се базира и на проучвания сред бизнес средите. Той е един от основните ориентири за инвеститорите. Параметрите, които влошават оценката тази година, са свързани със сигурността на инвестициите и предвидимостта на правната среда. Един от най-големите проблеми остава нестабилното законодателство. Бизнесът планира дългосрочно, а динамичните законодателни промени създават несигурност. В резултат качеството на инвестициите често е ниско – с кратък хоризонт и висока норма на печалба, без устойчивост.
България вече е част от еврозоната. Какъв сигнал дават резултатите към европейските партньори?
— В икономически план ситуацията е сложна. България е единствената европейска държава в сивия списък на страните с недостатъци в борбата с прането на пари. В някои сектори инвестициите все още се извършват в брой. Преходът към еврозоната извади на светло значителни финансови потоци и това вероятно ще се отрази в следващите измервания на индекса.
Може ли еврозоната да помогне за ограничаване на корупцията?
— Вече сме във фаза, в която трябва да лекуваме поведенчески модели. При бизнеса това означава промяна на организационната култура, а при гражданите отказ от ежедневни практики, в които корупцията се възприема като нормална. Например търсенето на „познат“ в институция, за да се свърши работа, е форма на търговия с влияние, макар често да се възприема като нормална практика.
Добрите примери – Дания, Финландия, Норвегия, Швеция и Швейцария имат резултати между 80 и 89 точки. Причината не е само в законодателството, а в културата на интегритет. Там хората възприемат правилата като легитимни и ги спазват съзнателно.
В глобален мащаб до кои държави се нарежда България?
— България се нарежда до държави като Гана и Буркина Фасо. Често се сравняваме с Румъния, която тази година е с 45 точки и показва известно откъсване напред. Унгария също е около нашите стойности, но тя е специфичен случай по отношение на демократичните стандарти.