След няколко неуспешни опита през годините вчера Народното събрание прие окончателно закон за лобизма, чието официално име е Закон за представителството на интереси. Основните текстове е предвидено да влязат в сила девет месеца след обнародването му в Държавен вестник. Проектът, който беше гласуван, беше изготвен от кабинета „Желязков“. Към него имаше редица критики от неправителствения сектор. Затова малко преди първото гласуване служебното правителство прие преработен вариант, но промените не бяха взети предвид. Днес асоциация „Прозрачност без граници“ излезе със становище по гласувания нормативен акт.
Асоциация „Прозрачност без граници“ остро възразява срещу приетия от Народното събрание на 19 март 2026 г. Закон за прозрачност и почтеност в управлението и изразява разочарование от това, че той в настоящия си вид не изпълнява заявените цели за гарантиране на прозрачност, отчетност и почтеност на публичната власт.
Вместо да създаде цялостна и ефективна правна рамка за регулиране на взаимодействието между публичните органи и частните интереси, приетият закон по същество свежда регулацията до въвеждане на регистрационен режим и фрагментарни правила относно срещите и контактите. По този начин той не урежда същинските обществени отношения, свързани с лицата, заемащи висши публични длъжности, и не отговаря на принципите на доброто управление (open government).
Това не е закон за управление на светло, а за смразяване на гражданското участие
Това не е закон за управление на светло, а за смразяване на гражданското участие
Заявената амбиция за прозрачност и отчетност остава нереализирана, като законът регулира един ограничен сегмент, без да осигурява необходимите системни гаранции.
Друг съществен проблем представлява и липсата на ясно разграничение между основните функции, които подобна регулация следва да обхваща – регистърна, нормотворческа и контролна. Сливането на тези функции в рамките на един орган (Сметната палата) води до риск от самооценяване, свръхконцентрация на власт и конфликт между ролите по създаване на правила и тяхното прилагане и санкциониране. Това е структурен дефект, който подкопава ефективността и легитимността на предвидения механизъм.
Кой влияе на властта: проектът на закон за лобизма предвижда регистър и календар на срещите
Кой влияе на властта: проектът на закон за лобизма предвижда регистър и календар на срещите
Така приетите текстове на закона създават предпоставки за институционален дисбаланс, като допуска разширяване на правомощията на органи извън ясно определените им конституционни функции. Подобен подход противоречи на основни принципи на публичното право и поставя под съмнение устойчивостта на уредбата.
Избраният модел на регулиране, който допуска всеки държавен орган да приема собствени правила, без да са предвидени минимални стандарти, единно съдържание и ясни правни последици е особено притеснителен. Това води до фрагментация на правната уредба и създаване на множество паралелни режими, основани на норми „на хартия“ и широка административна дискреция. В резултат на това регулацията на лобирането рискува да се разпадне на десетки различни и несъгласувани режими, което обезсмисля самата идея за единна, предвидима и ефективна правна рамка.
Приетият закон не съответства и на изискванията за добро законотворчество, установени в Закона за нормативните актове. Липсват яснота, системност и единство на използваните понятия, което е особено проблематично в контекста на въвеждането на нови обществени отношения.
Фрагментираното и изолирано законодателно решение ще доведе до сериозни затруднения както в правоприлагането, така и в правораздаването.
Използваната правна „техника“ води до противоречие и с правото на Европейския съюз, например: Възражението срещу прекомерно рамковия характер на законопроекта намира опора не само в практиката на Конституционния съд, но и в правото на Европейския съюз. Съдът на Европейския съюз последователно приема, че съществените елементи на дадена правна уредба следва да бъдат определени от законодателя и не могат да бъдат делегирани на изпълнителната власт. Наред с това, принципът на правната сигурност, утвърден както в практиката на Съда на ЕС, така и на Конституционния съд, изисква правните норми да бъдат ясни, точни и предвидими, така че адресатите им да могат недвусмислено да установят своите права и задължения и да съобразят поведението си с тях. (вж. решения по дела C-355/10, Европейски парламент срещу Съвет, EU:C:2012:516, т. 64-65, както и C-88/14, Комисия срещу Парламент и Съвет, EU:C:2015:499, т. 28 и 32).
Законодателният процес не съобрази изискванията за съвместно разглеждане на сходни законопроекти. В Народното събрание бяха внесени два проекта, уреждащи една и съща материя, които съгласно чл. 77, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следваше да бъдат разгледани заедно и обединени в един общ текст. Пренебрегването на тази процедура доведе до приемане на непълен, небалансиран и концептуално слаб закон.
С оглед на изложеното, Асоциация „Прозрачност без граници“ счита, че приетият Закон за прозрачност и почтеност в управлението представлява пропусната възможност за създаване на ефективна и модерна регулаторна рамка. В този си вид той не гарантира реална прозрачност и отчетност, а създава предпоставки за правна несигурност, институционални дисбаланси и неефективно прилагане. Законът е приет и в противоречие на изискванията и Правилника за дейността на Народното събрание, който изисква, когато има два постъпили законопроекта, когато имат един и същи обект на правно регулиране, то тези проекти се обединяват в един.
Правилникът за дейността на Народното събрание определя процедура, която е по съществото си от конституционен ред и не следва с „лека ръка“ и по неясни съображения да бъде откровено нарушаван.
Асоциация „Прозрачност без граници“ призовава за цялостно преосмисляне на приетия подход, обединяване на законодателните инициативи и разработване на единна, системна и съобразена с европейските и международните стандарти правна рамка, която да осигури действителна публичност, отчетност и доверие в управлението.
Източник: Дневник