Главният европейски прокурор Лаура Кьовеши предупреждава, че основното предизвикателство в борбата с корупцията в ЕС не е самата престъпност, а политическата и институционалната съпротива срещу разследванията, в интервю за Euractiv, очертавайки тревожна картина за функционирането на системата.
Въпросът вече не е дали има проблем. Въпросът е: кой ще поеме отговорност?
Ограничените ресурси, слабата подкрепа и националните законови бариери, включително имунитетите за политици, забавят или дори блокират ключови разследвания.
„Липсата на подкрепа от държавите членки може да повлияе на продължителността на разследванията“, посочва Кьовеши, подчертавайки, че този проблем е системен за целия ЕС.
Критики са отправени и към самите европейски институции. Според нея Съюзът разполага с множество органи, създадени да предотвратяват измами и да осъществяват контрол, но на практика ефективността им е съмнителна.
„Имате много органи, организации, служби, които би трябвало да предотвратяват измами, да одитират, да докладват. И тогава един ден осъзнавате, че никой всъщност не прави това, което би трябвало да прави“, споделя Лаура Кьовеши.
Особено притеснителни са и сигналите за натиск върху независимостта на прокуратурата. Кьовеши разкрива, че ѝ е било отправено искане от високопоставен служител на Европейската комисия да смекчи публичните си изявления относно корупцията.
Реакцията на институциите често се изчерпва с допълнителни доклади, анализи и вътрешни процедури, които не водят до реални резултати. Така се създава усещане за формален контрол без реална отговорност.
По това можем да си обясним защо гражданските инициативи са подложени на такъв постоянен натиск и защо все по-често се поставя въпросът за връщане на контрола обратно към обществото.
Когато институциите, създадени да гарантират законност и прозрачност, не функционират ефективно, доверието неизбежно се разклаща, а гражданската реакция се превръща в естествен отговор на системните дефицити.
Цялото интервю и оригинала на статията, прочетете в страницата на EuroActiv.