Калин Славов: Директивата за борба с корупцията е на финалната си права, но крие рискове за пренебрегване на националния интерес, ако държавите не се включат активно в процеса на изработване на национални позиции.

В интервю за програма „Хоризонт“ на БНР, г-н Калин Славов, изпълнителен директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ коментира предстоящата Европейска директива за борба с корупцията, влиянието и върху бизнеса и ролята на гражданския сектор в защита на обществения интерес.

„Всякакви форми на реформи бяха провеждани в последните години, структурни реформи. По едно време имаше 4 големи антикорупционни администрации. Посоката не се е обърнала. В последните 15 години стоим като права линия на монитор, който показва състоянието на пациента“, коментира той във връзка с влизането в еврозоната, институционалните промени и корупцията.

„Борбата с корупцията е свързана с инертни системи, които имат свойството да всмукват хората, които идват като нови лица, като носители на нов морал и нова култура, и да ги трансформират по свой образ и подобие.“

Ето и основните акценти от интервюто на изпълнителния директор на Асоциация „Прозрачност без граници“:

1. Директивата за борба с корупцията е на финалната си права, но крие рискове за пренебрегване на националния интерес, ако държавите не се включат активно в процеса на изработване на национални позиции.
2. Бизнесът и НПО-секторът ще бъдат силно ангажирани, като се предвижда и наказателна отговорност за юридически лица, включително глоби до 5% от оборота за корупционни действия.
3. Българският бизнес не е бил достатъчно информиран или включен в процеса по създаване на позицията на страната по директивата – огромен комуникационен и стратегически дефицит.
4. Корупцията се възприема като „част от бизнеса“ от немалка част от компаниите – 30% от бизнеса я оценява като помощна за икономическа активност, според скорошен европейски доклад.
5. Директивата предлага въвеждане на процесуални права за НПО, аналогично на Франция, Белгия, Португалия, за да представляват обществения интерес в наказателни производства.
6. Формалното членство в ЕС и бъдещото влизане в еврозоната не гарантират структурни реформи – без натиск отвън и вътрешен ангажимент рискуваме да останем в застой.
7. Липса на институционална воля за ключови назначения, като например избора на омбудсман, застрашава международния статут на институцията и позициите на България в международни форуми.

Цялото интервю със Силвия Великова може да чуете в страницата на БНР.