Разговор за състоянието на изборния процес, тревожните данни от Индекса за възприятие на корупцията 2025 и отражението им върху инвестициите и икономическото развитие на страната. Такава прогноза направи Калин Славов – изпълнителен директор на “Прозрачност без граници”, в студиото на “Денят започва” по БНТ.
Изборният процес: рискове, законодателни промени и права на българите в чужбина
Изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ коментира последните промени в изборното законодателство и наложеното президентско вето върху тях като част от продължаващия политически дебат за организацията на изборния процес.
Според Калин Славов ветото поставя Народното събрание в ситуация да преосмисли текстовете, като остава открит въпросът дали ограниченията при гласуването в чужбина ще бъдат запазени.
Като основен аргумент в подкрепа на промените се посочват разходите за откриване на голям брой изборни секции извън страната.
„В същото време обаче съществуват сериозни конституционни аргументи срещу подобни ограничения, тъй като те могат да засегнат принципа на равното избирателно право и предвидимостта на изборните правила.“
Особено внимание беше обърнато на българските граждани, живеещи извън Европейския съюз, където традиционно се наблюдава висока избирателна активност. Ограничаването на възможността за гласуване не решава проблемите с евентуални нарушения, а по-скоро създава риск от лишаване на гражданите от основни политически права.
В интервюто беше подчертано и значението на секционните избирателни комисии като ключов елемент от изборния процес. Недостатъчната подготовка, честите смени на членове в навечерието на изборите и липсата на санкции при неизпълнение на поети ангажименти продължават да бъдат сред уязвимите места в изборната администрация.
Темата за изборните нарушения е видима в интервюто до 10:20 минута във видеото.
Индексът за възприятие на корупцията 2025: най-ниският резултат на България от повече от десетилетие
България заема 84-то място от общо 182 държави, което е най-ниската позиция сред страните членки на Европейския съюз.
Стойността на индекса за страната е 40 точки от възможни 100 и най-ниският резултат от 2012 г. насам. Данните показват устойчива негативна тенденция през последните години.
Индексът за възприятие на корупцията е композитен показател, базиран на множество международни изследвания. Част от тях отчитат влошаване на демократичните практики, включително проблеми в изборния процес и институционалната стабилност.
Според данните от Индекса за 2025 година спадът в представянето на България се свързва и с политическата нестабилност и кризите на доверие в институциите.
Допълнителен сравнителен показател е позиционирането на България сред страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, където страната заема 35-то място от 38 държави.
Темата за Индекса за възприятие на корупцията за 2025 година е видима в интервюто от 10:30 минута до 12:55 минута във видеото.
Корупцията и бизнес средата: пряко отражение върху инвестициите и икономическото развитие
Според изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ корупцията има пряко отражение върху икономическата среда и инвестиционния климат в България. Индексът за възприятие на корупцията се използва като ориентир от международния бизнес при вземането на решения за дългосрочни инвестиции.
Компаниите са по-малко склонни да инвестират в държави с високи нива на корупционен риск. В резултат на това в подобни икономики по-често се реализират краткосрочни и високорискови инвестиции, които не създават устойчиви работни места и не допринасят за структурното развитие на икономиката.
„Проучване на Евробарометър показва, че 89% от българските компании възприемат корупцията като широко разпространена, а 55% смятат, че тя пряко възпрепятства тяхната дейност. Това показва и известна степен на адаптиране на част от бизнеса към корупционната среда“, сподели Калин Славов.
Допълнително негативно въздействие оказва и фактът, че значителна част от икономическите ресурси в България се преразпределят чрез държавния бюджет и публичните поръчки. Когато правилата за разпределение на тези ресурси не са достатъчно прозрачни или се прилагат неравномерно, се създава предпоставка за изграждане на клиентелистки икономически модели. В подобна среда компаниите често са принудени да изграждат зависимости от политически или административни решения, вместо да разчитат на конкурентоспособност, иновации и качество на услугите.
Корупцията остава един от най-сериозните структурни проблеми пред развитието на българската икономика и конкурентоспособността на бизнеса.
В интервюто беше подчертано, че ефективната борба с корупцията не се изчерпва с увеличаване на наказателните санкции. Международният опит показва, че прекомерната наказателна репресия сама по себе си не води до намаляване на корупцията. Необходим е комплексен подход, включващ прозрачност при разпределението на публичните ресурси, ясни правила за бизнеса и ефективни контролни механизми.
Цялото интервю с изпълнителния директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ може да проследите и от страницата на Българската национална телевизия, предаването „Денят започва“.