В интервю за предаването „Денят започва“ по БНТ изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов коментира организацията и провеждането на президентските избори, ефективността на машинното гласуване, сигналите за контролиран вот и необходимостта от актуализиране на избирателните списъци.
Доказаха ли се машините при провеждането на изборите?
Винаги сме поддържали позицията, че машинното гласуване е съвременен и подходящ начин за организиране на изборния процес. За съжаление, досега прилаганият хибриден модел за гласуване едновременно с машини и хартиени бюлетини се оказа неудачно решение.
Най-сериозните затруднения възникваха при предаването и преброяването на резултатите, съставянето на протоколите и отчитането на несъответствията между машинните данни и човешкото преброяване. Това създаваше допълнително напрежение и забавяше работата на районните избирателни комисии. Сегашната организация показа, че когато процесът е по-опростен, работата на секционните избирателни комисии протича по-спокойно. Смятам, че това е по-добрият подход за организация на изборния ден.
Въпреки това на някои места бяха отчетени технически проблеми с машините. Остават ли те повод за притеснение?
Техническите затруднения бяха сравнително малко на фона на общия брой машини. Не бива обаче да забравяме, че устройствата вече са на доста години и изискват сериозна техническа поддръжка. Преди изборите беше извършена цялостна профилактика, включваща различни технически дейности.
Тук възниква и въпросът за цената на изборния процес. Бюджетът за тези избори е близо 120 милиона евро – сума, която ни задължава да подхождаме особено отговорно към организацията и разходването на публичните средства. Демокрацията няма цена, но това не означава, че не трябва да търсим по-ефективни и икономически обосновани решения, особено в условията на бюджетни ограничения.
Какво обяснява по-ниската избирателна активност? Имаше ли отстъпление на контролирания и купения вот?
Избирателната активност има различни измерения. Макар кандидатите формално да бяха издигнати от инициативни комитети, за всички беше ясно, че зад тях стоят политически формации. В този смисъл мобилизацията беше съсредоточена предимно сред твърдите партийни привърженици. Същевременно част от големите политически формации не участваха в изборите, което също може да е повлияло върху активността.
Дали по-ниският брой гласували се дължи на отсъствието на определени партийни електорати или на отстъпление на контролирания и купения вот, е въпрос, който изисква допълнителен анализ.
Прави впечатление, че в населени места, където традиционно има съмнения за манипулиране на вота, този път избирателната активност беше ниска. Възможно е това да е индикация за отслабване на определени практики. Когато подобни прояви не са във фокуса на изборния процес, самото гласуване протича по-спокойно.
По отношение на действията на МВР трябва да разграничаваме превенцията от реалните резултати на наказателното преследване. По предоставената информация са образувани около десет досъдебни производства. Предстои да видим каква част от тях ще доведат до осъдителни присъди или споразумения. Това не изглежда като достатъчно убедителен резултат на фона на всички подадени и обработени сигнали.
Според мен ролята на МВР в изборния процес трябва да бъде ясно разграничена и съсредоточена върху неговото техническо и охранително обезпечаване – сигурността на секциите, транспортирането на машините и опазването на обществения ред. Колкото по-малко съмнения има за намеса на институциите в политическата конкуренция, толкова по-високо ще бъде доверието в изборите.
Какъв е проблемът с избирателните списъци и доколко реална е отчетената избирателна активност?
Държавата разполага с необходимата административна инфраструктура, но очевидно не полага достатъчно усилия, за да поддържа избирателните списъци в съответствие с действителността. При списъци, включващи около 6,5 милиона души, и реален брой гласували около 2 милиона, въпросът за достоверността на избирателната база остава особено важен.
Разбира се, трябва да отчитаме и мобилността на българските граждани, които живеят и работят между България и други европейски държави. Това затруднява поддържането на актуална информация за местоживеенето им. Но има и лица, които вече не би трябвало да фигурират в списъците, тъй като са починали.
Решението, което периодично се обсъжда, е въвеждането на т.нар. активна регистрация – гражданите сами да заявяват участието си и да бъдат включвани в избирателните списъци. Така броят на избирателите ще бъде по-близък до реалността, а изчисляването на избирателната активност ще стъпва върху по-достоверна основа.
Тази тема не е нова, но продължава да бъде отлагана. Предвид предстоящите следващи избори е важно да има политическа воля за намиране на устойчиво решение.
Как бихте обобщили проведените президентски избори?
За съжаление, имахме избори с ниска избирателна активност. И това не е технологичен проблем, а по-скоро отражение на състоянието на гражданското участие в страната.
Струва ми се, че българското общество остава встрани от тенденциите на засилена политическа активност, които наблюдаваме в други европейски държави. Показателен е примерът със Сърбия, където гражданите успяха да се организират в автентично обществено движение, да излъчат свои представители и да участват активно в политическия процес.
Важно е да разберем, че гражданското участие не се изчерпва с изразяването на недоволство от управлението. То предполага и формулиране на алтернативи, излъчване на представители и активно участие в решаването на обществените проблеми.
Демокрацията не започва и не завършва с изборите. Тя продължава чрез постоянен диалог между гражданите и техните представители в институциите – в парламента, изпълнителната власт и президентството. Именно такова по-активно гражданско участие ни е необходимо.
Източник: Българската национална телевизия