Всички държави-членки на ЕС имаха срок до декември 2021 г. да транспонират Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директивата). Повечето не спазиха крайния срок, няколко приеха законодателство едва тази година, а две – Естония и Полша все още не са.
Transparency International направи преглед на законодателството и картографиране на транспонирането на Директивата в 20 държави-членки на Европейския съюз, сред които и България, оценявайки дали отговарят на минималните изисквания на Директивата и най-добри практики в избрани области.
Какво показва прегледът за България
(+) Малки публични субекти и общини: Законът изисква малките публични субекти и общините да въведат вътрешни системи за сигнализиране на нередности.
(+) Надзор по прилагането на закона и външен одит: Комисията за защита на личните данни отговаря за събирането, анализирането и публикуването на доклади, за улесняване на обмена на знания между органите, отговорни за проследяването на външни сигнали, и анализиране на прилагането на закона поне веднъж на всеки три години и актуализиране на правилата, когато е необходимо. Националният Омбудсман отговаря за външния одит на Комисията за защита на личните данни, а освен това приема и разглежда жалби срещу Комисията на лица, подали сигнали, включително за неосигурена защита или нарушения на поверителността на информацията за тях.
(-) Фрагментиран материален обхват: Обхванати са само нарушения на законодателството на ЕС и националното право в определени сектори.
(-) Ограничения за последващи действия: Няма последващи действия по сигнали, свързани с нарушения, извършени преди повече от две години.
Въпреки последните изменения в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, приети на 20 октомври 2023 г. директивата не само не е напълно транспонирана в България, но и новоприетите подзаконови нормативни актове биха възпрепятствали прилагането на Закона, включително:
Наредбата натоварва други заинтересовани лица с допълнителни задължения, неуредени в закона.
Всички органи, компетентни да разглеждат сигнали за нарушения в даден сектор, които са получили пряко сигнали от лица, подаващи сигнали, са длъжни да изпращат сигналите до Комисията за защита на личните данни по реда на наредбата.
Комисията не е компетентна да разглежда тези сигнали, но има правомощието да прекрати производството по силата на закона.
Лицата, отговорни за приемане и разглеждане на сигналите по вътрешен канал, са длъжни да изпращат до Комисията сигнали, свързани с дейността на друго задължено лице, без то да е изрично посочено в сигнала. Това не само създава непропорционална тежест за работодателите и служителите, назначени за получаването и разглеждането на сигналите, но също така не е ясно как едно лице може да има информация за броя на служителите в друга организация, за да може да прецени дали тази друга организация е задължено лице по закона.
Работодателите в частния сектор, които не са задължени да създадат вътрешен канал за сигнализиране и да назначат лице, което да приема и разглежда сигналите за нарушения, са длъжни по силата на Наредбата да изпращат всички сигнали до Комисията (което е поредният правен абсурд).
Основните въпроси свързани с приетото Методическо указание № 1 са, че то може да се възприеме като противоконституционно, има двусмислен правен характер, създава права и задължения, които не са уредени от Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности и беше прието без широко обществено обсъждане.
Асоциация „Прозрачност без граници“ непрекъснато напомня, че пълното транспониране на Директива (ЕС) 2019/1937 и създаването на стабилна правна рамка, която може да бъде прилагана от всички заинтересовани страни, може да бъде осигурено само ако всички пропуски, несъответствия и правни проблеми с подзаконовата нормативна рамка бъдат разрешени своевременно и прозрачно.
Докладът на Transparency International за прегледа на законодателството за защита на лицата, съобщаващи за нередности в България и останалите 19 държави – членки на ЕС може да прочетете тук.
Докладът е част от проект „Speak Up Europe“, който насърчава европейските граждани от ЕС да подават сигнали за нарушения и нередности пред публични, частни и граждански организации, които могат да предприемат действия, за да предотвратяват корупцията във високорискови зони от ЕС. Проектът е финансиран от Европейската комисия, Фонд „Вътрешна сигурност – Полиция“.