Горещата телефонна линия за сигнали за корупция е двусмислен ход от една страна показва ангажираност на правителството, но от друга поставя логичния въпрос защо гражданите не подават сигнали директно към институциите, които и без това разполагат със законови правомощия да разследват подобни случаи.
Това коментира изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов в предаването „България сутрин“ по Bulgaria ON AIR.
От практиката на Асоциация „Прозрачност без граници“ се вижда, че подобни горещи линии най-често се използват от хора, които търсят незабавна реакция. В момента, в който стане ясно, че трябва да подадат официален сигнал, да застанат с името си и да съдействат на институциите, голяма част от тях се отказват.
„Проблемът не е в липсата на телефони и канали за подаване на сигнали, а в липсата на доверие в институциите, тъй като такива механизми вече съществуват в редица компетентни органи“, коментира изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“.
Калин Славов постави и въпроса за ролята на новата антикорупционна комисия, която по замисъл трябва да бъде независим орган. Според него остава неясно как администрацията на Министерския съвет би могла да упражнява контрол върху дейността ѝ чрез подобна телефонна линия, без това да противоречи на самия принцип на независимост.
В разговора той подчерта, че телефонната линия не може да реши системните проблеми с корупцията, защото те изискват дълбоки реформи, а не реакция по отделни сигнали. Според него именно тук се вижда и по-големият проблем в бюджета се увеличават средствата за сектори с висок корупционен риск като здравеопазването, инфраструктурата, строителството на пътища и железници, както и ВиК проектите, без тези системи да са преминали през необходимите реформи.
„Пари срещу реформи“ така, според него, трябва да изглежда подходът, а не обратното. Калин Славов беше категоричен, че България не страда от липса на закони, правомощия или наказателноправни механизми за борба с корупцията. По думите му нормативната рамка е достатъчна, но липсва ефективно прилагане и реална институционална воля.
Той посочи още, че усилията трябва да бъдат насочени към реформа в организационната култура на институциите, а не просто към разширяване на техните правомощия.
В момента липсва ясна национална антикорупционна стратегия, а процесът няма отчетлив политически лидер и отговорник. Като положителен пример г-н Калин Славов даде период от миналото, когато е имало вицепремиер, координиращ антикорупционните политики – модел, който според него е дал и измерим резултат в Индекса за възприятие на корупцията.
Държавата насочва значителен публичен ресурс към сектори с висок корупционен риск при пълна информираност за слабостите в тях. Именно затова, според него, нуждата от реформи, прозрачност и отчетност става още по-неотложна.
Цялото интервю с изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ може да гледате в страницата на телевизия България On Air.