Aсоциация „Прозрачност без граници“ изпрати кратка анкета с конкретни въпроси до българските представители в Европейския парламент във връзка с отношението и нагласите им към приетата на 26.03/2026 г. Директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с корупцията.
Въпросите са насочени към ключови елементи на Директивата, която ще определя новите контури на европейското и националното законодателство за дълги години напред.
Те обхващат разбирането и отношението към хармонизирането на дефинициите на корупционните престъпления, въвеждането на нови корупционни престъпления, въвеждането на минимално изискуеми прагове за максималните наказания в рамките на ЕС, въвеждането и или разширяването на наказателната отговорност на юридическите лица – въпрос, който в момента не е уреден в българското наказателно право.
Въпросите ни целят не само да очертаят политическата подкрепа за директивата, но и конкретните предизвикателства пред нейното транспониране в българската правна рамка.
- Хармонизиране на дефинициите на корупционните престъпления
- Силно подкрепям – 25%
- Подкрепям – 75%
- Неутрално / Не подкрепям / Категорично не подкрепям – 0%
- Въвеждане на минимално изискуем праг на максималните наказания
- Силно подкрепям – 25%
- Подкрепям – 75%
- Неутрално / Не подкрепям / Категорично не подкрепям – 0%
- Въвеждане на наказателна отговорност на юридическите лица
- Силно подкрепям – 25%
- Подкрепям – 75%
- Неутрално / Не подкрепям / Категорично не подкрепям – 0%
- Въвеждане на ново престъпление – „забогатяване от корупционни престъпления“
- Силно подкрепям – 25%
- Подкрепям – 75%
- Неутрално / Не подкрепям / Категорично не подкрепям – 0%
- Превантивни мерки (прозрачност при лобиране, финансиране на партии, конфликти на интереси)
- Силно подкрепям – 25%
- Подкрепям – 75%
- Неутрално / Не подкрепям / Категорично не подкрепям – 0%
Общият резултат показва единодушна положителна нагласа сред отговорилите евродепутати, без регистрирани отрицателни или неутрални позиции по разглежданите въпроси.
От получените отговори става ясно, че всички евродепутати, които са отговорили на поставените въпроси, изразяват положителна позиция и подкрепа за въвеждането на директивата.
Припомняме, че директивата има ключово значение за уеднаквяване на антикорупционната правна рамка в държавите-членки на Европейския съюз. Тя не само въвежда единни дефиниции на основни корупционни престъпления, , но и структурирана система от санкции, включително минимални изисквания за максимални наказания, съобразени с тежестта на престъпленията. Това е стъпка към по-ефективно и хармонично правоприлагане в ЕС.
Доколко България е подготвена?
Въпреки съществуващата нормативна база, България ще трябва да предприеме съществени законодателни промени, за да транспонира директивата. Особено предизвикателство представляват:
– липсата на пълноценна уредба на наказателната отговорност на юридическите лица;
– отсъствието на някои нови състави, като „забогатяване от корупционни престъпления“;
– необходимостта от прецизиране на разграничението между наказателни и административни мерки.
В този смисъл директивата ще изисква не само формални изменения, но и по-дълбока реформа в подхода към противодействието на корупцията.
Основни рискове за правната рамка
Сред потенциалните рискове, идентифицирани в експертните дискусии, които движението на Transparency International e провеждало в процеса на подготовка на Директивата са:
– неяснота при прилагането на новите дефиниции и възможност за противоречива съдебна практика;
– предизвикателства при въвеждането на минимални нива на санкции, които да се съчетаят с националните принципи на наказателното право;
– необходимост от гарантиране на правата на юридическите лица, включително ефективни механизми за защита преди съдебен процес;
– риск от формално транспониране без реално повишаване на ефективността на правоприлагането.
Асоциация „Прозрачност без граници“ работи за популяризиране на основните елементи от Директивата и полага усилия за активни консултации със засегнатите страни и особено с представители на бизнес асоциации и търговски камари в България. По време на срещите и дискусиите бяха повдигнати редица съществени въпроси, свързани с обхвата и яснотата на отговорността на юридическите лица, критериите за нейното намаляване или отпадане, риска от свръхрегулация и допълнителна административна тежест, както и необходимостта от ясни и предвидими правила, които да не създават правна несигурност.
В рамките на тези обсъждания беше изразено и притеснение, че на ниво законодателна и изпълнителна власт липсва достатъчна информираност и подготoвка по отношение на предстоящата директива. Тъй като тя е вече факт и отброяването на двугодишния срок за нейното транспониране ще започне съвсем скоро, призоваваме представителите на публичните институции да проявят отговорност и да инициират навреме прозрачен и ефективен процес на транспониране с участие на засегнатите и заинтересовани страни, академичната общност и гражданското общество.
Навременното, правилно и пълно транспониране на директивата и последващото ефективно прилагане на националното законодателство зависят в огромна степен от ефективен и „редовен“ законодателен процес, а не закони, приемани по „бързата писта“. Транспонирането на директивата ще промени не само националната наказателноправна теория, законодателство и практика, но и потенциално ще има сериозен ефект върху конкурентоспособността на българските икономически субекти, осигуряването на тяхната устойчивост и дори оцеляване.