На 4-ти май 2023 г. влезе в сила Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Той изисква изграждане на национален механизъм за защита на тези лица, както и за извършване на проверка и предприемане на действия по всеки сигнал.
Всичко това засяга както държавните органи и общините, така и най-широк кръг от представители на бизнеса и медиите, които ще трябва да предприемат практически мерки в тази посока.
Това беше поводът Асоциация „Прозрачност без граници“ да покани всички заинтересовани страни на кръгла маса на тема: „Предизвикателства и перспективи пред защитата на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения“.
По време на кръглата маса бяха представени Вътрешни системи за подаване на сигнали за нарушения, които целят да подпомогнат въвеждането на ефективни вътрешни системи за сигнализиране на нарушения от организациите в публичния и частния сектор в България.
Наръчникът също така се стреми да помогне на организациите, работещи в рамките на ЕС, да изпълнят задълженията си съгласно Директивата на ЕС (2019/1937) относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза.
Предоставят се насоки за най-добрите практики на вътрешните системи за сигнализиране на нарушения в съответствие с Директивата на ЕС относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза и насоките на ИСО за системи за управление на сигнали за нередности.
В продължение на своята работа по темата бе представен и Модел на правила за вътрешно подаване на сигнали и последващи действия по тях, който да послужи като основа за въвеждане на вътрешни правила за подаване на сигнали, който да се използва от публични и частни организации.
Законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения създава гаранции за защита на лицата, които съобщават, но крайната цел е преди всичко защитата на обществения интерес, категорични са Любомир Грънчаров и Атанаска Георгиева от Комисията за защита на личните данни. Според тях „важно за прилагането на закона е доверието – доверието, че хората, които дръзват да съобщят за нередности ще бъдат защитени, а това доверие може да се изгради само с времето и в процеса на прилагане на новото законодателство“.
„Необходимо е да се работи за популяризиране на философията и целите на закона сред широката общественост, за да се повлияе върху негативните нагласи и мислене, което го възприема като закон за защита на доносниците“, обясни Атанаска Георгиева.
По време на кръглата маса д-р Даниела Чавдарова, управител на „Фи Хелт – София, разказа за опита и необходимостта от въвеждането на вътрешни канали за подаване на сигнали като част от организационната култура на медицинския център и като част стандартите за бизнес интегритет. Д-р Чавдарова представи и иновативни подходи, които да допринасят за насърчаването на бизнес интегритета в по-широката система на здравеопазването в България.
Специален панел от дискусията беше посветен на медиите. Основните послания в изказването на г-жа Снежана Тодорова – председател на Съюза на българските журналисти бяха посветени на значението на етичната журналистика и свободата на медиите като гарант за прозрачност и почтеност и необходим елемент при публичното оповестяване на нередности.
Г-жа Тодорова представи и усилията за създаване на европейска регулация – предложението за законодателен акт за защита свободата на медиите на Европейската комисия, насочен към установяване на минимални стандарти за редакторска независимост, прозрачност на собствеността на медиите и правила за ограничаване на влиянието на властите.
За това, че не само властите, но и корпорациите често се изкушават да упражняват натиск и контрол – често с непозволени средства, над журналисти, припомни изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ Калин Славов. Той обърна внимание върху антиSLAPP директивата, която предупреждава, че не само информаторът, но и журналистът може да бъде преследван, за да не бъде оповестена информация за нарушения.
Калин Славов представи усилията, които Асоциация „Прозрачност без граници“ прави, за да помогне Законът да започне да действа у нас. „Всяко едно от задължените лица, най-вече бизнесът, трябва да въведе системите, описани в нормативните актове на Закона. Но те трябва да се преобразят в конкретни правила и процедури, за да върши този закон работа“, обясни той.
Калин Славов представи най-модерната концепция в управлението на бизнеса, базирана върху „трите стълба“ на Екологично, социално и корпоративно управление (ESG).
Финансирането от фондовете на ЕС, както и това от големите компании и институции вече зависи от оценка на тези три фактора, предупреди той. „Всяка фирма се оценява по тези 3 компонента и, ако те ви липсват, вие не сте добрият партньор за големия бизнес. Той вижда в тези три компонента риск, който трябва да прехвърли върху себе си, ако заработи с вас“, обясни Славов.
„Ние от „Прозрачност без граници“ вече 25 години работим върху доброто управление. Това е част от нашата философия. Сега сме подготвили инструменти за бизнеса, изключително прагматични, които да им помогнат да се приобщят към изискванията на бизнес интегритета. Направили сме система, която да помага на тези, които трябва да въвеждат защита на сигнали, да правят проверка на сигнали, да изготвят доклади и промени в управленските системи. Всичко това е дигитализирано и е поставено в сигурна среда чрез системи, които не позволяват веднъж направен запис да бъде променен – нито по дата, нито по автор, нито по съдържание. Който се опита да го направи, запис за това също ще има“, предупреди Калин Славов.
В последвалата дискусия бяха зададени много въпроси, в това число и от представители на общините. Законът е голямо изпитание за по-малките от тях, които не разполагат с нужния ресурс, да отговорят на изискванията му.
Кръглата маса се осъществи като част от проекта Speak Up Europe, който насърчава европейските граждани в 4 държави от ЕС – България, Италия, Словения и Унгария да подават сигнали за нарушения и нередности пред публични, частни и граждански организации, които могат да предприемат действия, за да предотвратяват корупцията във високорискови зони от ЕС. Проектът е финансиран от Европейската комисия, Фонд „Вътрешна сигурност – Полиция“.