Днес, 28 ноември 2014 г., Асоциация „Прозрачност без граници” организира кръгла маса на тема „Европейски и национални перспективи в управлението на имущество отнето в полза на държавата”. Инициативата е част от проекта „Отнемане на незаконно придобито имущество в Европа – повишаване на прозрачността, отчетността и ефективността”, съфинансиран от Европейската комисия.
Сред водещите участници в дискусията бяха г-н Пламен Георгиев – председател на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, г-жа Даниела Везиева – заместник-министър на икономиката, г-н Андрей Янкулов – заместник-министър на правосъдието, г-н Станислав Христов – началник отдел „Продажби” на Националната агенция за приходите, г-жа Ваня Несторова – прокурор във Върховна касационна прокуратура.
По време на дискусията експерти на Асоциация „Прозрачност без граници” назоваха основните проблеми на управлението на обезпеченото и на отнетото незаконно имущество у нас, както и предложиха решения за усъвършенстване на българския модел въз основа на същестуващите добри практики в други европейски държави.
Като основен проблем беше изтъкната липсата на цялостна концепция за управление и съхраняване на отнетото в полза на държавата незаконно имущество. Г-жа Диана Ковачева, бивш министър на правосъдието, която бе и модератор на събитието, подчерта, че етапът на управление е най-важен в процедурата по отнемане, тъй като именно на този етап проличават резултатите от усилията на държавата за противодивействие и превенция на престъпността.
Експертите на Асоциация „Прозрачност без граници” посочиха основните недостатъци на управлението на отнетото незаконно имущество, а именно отсъствието на правила за управление на имуществото в периода след влизане в сила на съдебното решение за неговото отнемане до влизането на държавата във владение, липса на реална дейност на Междуведомствения съвет във връзка с възложените му функции по управление и др. Сред недостатъците на съществуващата практика бе посочена и липсата на публичност при разпореждането с отнетото незаконно имущество и мерки за популяризиране на резултатите от прилагането на процедурата по гражданска конфискация.
Вследствие на задълбочения анализ на управлението на обезпечено и отнето имущество в България и съпоставянето му с водещите европейски практики в областта, експертите представиха варианти за подобряване на българския модел. Те включват предложение за нов смесен модел на повторно използване на конфискуваните активи за социални цели и активно включване на неправителствения сектор в процедурите по управление и разпореждане с имущество, отнето в полза на държавата, както и въвеждане на други модерни решения за управление на имущество.