Как се променят правилата за обществените поръчки в Европейския съюз и достатъчни ли са новите инструменти, за да се гарантира, че публичният ресурс се разходва прозрачно и в обществен интерес? Тези въпроси бяха във фокуса на интервюто на изпълнителния директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ г-н Калин Славов за рубриката „Евранет +“ по Българското национално радио.
Обществените поръчки представляват близо 15% от БВП на Европейския съюз, или около 2,5 трилиона евро годишно. Около 600 млрд. евро от този ресурс се регулират от правилата на ЕС. На този фон Европейската комисия предлага нов подход към обществените поръчки, който цели да опрости процедурите и да насочи значителен публичен ресурс към европейския бизнес. Предвижда се процедурите да бъдат намалени от шест на две, да се засили акцентът върху качеството, а публичните институции да реализират годишни спестявания от около 650 млн. евро.
За нас обаче опростяването на процедурите и дигитализацията не могат сами по себе си да бъдат гаранция за прозрачност и защита от корупционни практики. Въпросът е как се планира разходването на публичните средства, как се определят параметрите на една обществена поръчка, как се гарантира конкуренцията и как се контролира изпълнението.
Големият ресурс означава и голяма отговорност
Обществените поръчки са една от сферите с висок корупционен риск именно заради огромния публичен ресурс, който преминава през тях. Значителната роля на публичното финансиране в икономиката създава и силен стимул за бизнеса да търси достъп до този ресурс.
Това прави особено важно да има ясни правила и ефективен контрол върху начина, по който се вземат решенията за разходването му. В противен случай обществената поръчка може да се превърне от инструмент за удовлетворяване на обществена потребност в инструмент за ограничаване на конкуренцията или насочване на средства към предварително избран изпълнител.
Именно затова не можем да разглеждаме обществените поръчки само като технически процедури. Зад всяка поръчка стои решение за това за какво ще бъдат изразходвани публични средства и кой ще получи достъп до тях.
Прозрачността трябва да започва преди обявяването на поръчката
В работата си по гражданско наблюдение на обществените поръчки ние виждаме колко важно е общественият контрол да започва още на етапа на планиране.
Като пример в интервюто Калин Славов посочи поръчки за доставка на електрически автомобили за нуждите на социалната сфера, които Асоциацията и граждански наблюдатели проследяват. В отделни случаи заложените технически характеристики поставят въпроса доколко закупуваните автомобили действително съответстват на заявените обществени потребности.
Това е само един пример за по-големия въпрос, който трябва да си задаваме: защо се харчат тези средства и как е определено, че точно този разход е необходим?
Защо се изгражда един обект, а не друг? Защо се избира конкретен вид услуга или доставка? Как са определени техническите изисквания? Как е преценено съотношението между цена и качество?
Тези въпроси не трябва да се появяват едва след приключването на процедурата. Те трябва да бъдат част от обществения разговор още при планирането на разхода.
Защото публичният ресурс не е ресурс на институциите. Това са средства, които държавата и общините управляват от името на гражданите. Затова институциите дължат не само законосъобразно решение, но и ясна аргументация защо точно този разход е необходим и как ще бъде гарантирано, че средствата са използвани по най-добрия начин.
„Червените флагове“ са сигнал за проверка, а не доказателство
Калин Славов подчерта и ролята на аналитичните инструменти за установяване на потенциални корупционни рискове при обществените поръчки.
Подобни инструменти могат да идентифицират т.нар. „червени флагове“ например голям брой процедури с един кандидат, концентрация на определен тип доставки в една и съща компания или потенциална свързаност между участници.
Важно е обаче да правим ясна разлика: наличието на „червен флаг“ не означава доказано нарушение или престъпление. То е сигнал, който трябва да бъде анализиран и при наличие на основания – проверен от компетентните институции.
В този смисъл технологиите могат да помогнат на контролните органи да откриват рискове по-бързо и систематично. Но технологията не може да замени институционалната отговорност.
Въпросът не е само дали информацията съществува, а дали институциите я използват и предприемат действия, когато тя показва потенциален проблем.
Гражданският контрол е част от системата за защита на публичния ресурс
За нас гражданският контрол не е допълнение към институционалния контрол, а важна част от системата за гарантиране на прозрачност и отчетност.
Гражданите, журналистите и гражданските организации често виждат проблеми, които остават извън фокуса на институционалния контрол. Затова сигналите, въпросите и анализите, които произтичат от гражданското наблюдение, трябва да бъдат възприемани като ресурс за подобряване на управлението, а не като външен натиск.
Гражданското участие не започва и не приключва с изборния ден. То включва и постоянния интерес към начина, по който се вземат решенията, разходват се публичните средства и се упражняват правомощията на институциите.
В Асоциация „Прозрачност без граници“ продължаваме да наблюдаваме обществените поръчки и да поставяме въпроси за начина, по който се управлява публичният ресурс. Защото прозрачността не се изчерпва с публикуването на документи. Тя означава гражданите да могат да разберат какво се прави, защо се прави, как е направен изборът и кой носи отговорност за резултата.
Европейските правила могат да създадат по-ясна и ефективна рамка. Дигиталните инструменти могат да помогнат за откриването на рискове. Но крайният резултат зависи от това дали институциите ще използват тези инструменти, дали ще упражняват реален контрол и дали гражданите ще продължат да задават въпроси.
Цялото интервю с изпълнителният директор на Асоциация „Прозрачност без граници“ може да чуете в страницата на Българското национално радио.