На 23 юни отбелязваме деня за защита на хората, които дръзват да се изправят срещу системни нередности. Този ден ни напомня за ключовата им роля в защитата на обществения интерес и за необходимостта от адекватна защита срещу репресии, дискредитация, съдебен натиск и дори физическо насилие.
В съвременния свят, доминиран от дезинформация и координирани манипулативни кампании, подателите на сигнали са още по-уязвими. Те често стават обект на стратегически съдебни искове срещу публичното участие (SLAPP), насочени към сплашване и отказване, както и на медийни кампании, целящи да подкопаят достоверността на сигнала и надеждността на неговия подател.
И въпреки всичко – именно сигнализиращите за нарушения (т.нар. whistleblowers), чрез своята вътрешна перспектива и познаване на организациите и системите, успяват да пробият мъглата на манипулацията и да извадят на светло скритите механизми на злоупотреба и пропаганда.
Създаването на ефективна система за подаване на сигнали за нарушения е невъзможно без изчерпателна правна рамка и реална защита на хората, които се осмеляват да го направят.
Когато разполагат с безопасни и достъпни начини за подаване на сигнали, гражданите и служителите не само подпомагат разкриването на злоупотреби, нередности и корупция, но и допринасят за изграждането на по-прозрачна и почтена среда.
ЕС и нуждата от последователност
Движението на Transparency International изигра ключова роля за приемането на Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (Директивата), като продължава да следи напредъка по прилагането ѝ. Макар че всички държави-членки вече имат законодателна рамка, практическото прилагане на законодателството и гарантирането на ефективна защита на сигнализиращите в много случаи изостава.
Transparency International и мрежата от национални представителства не само наблюдава напредъка по прилагането на Директивата, но събира добри практики и разработва множество практически насоки, включително рамка за мониторинг на вътрешни системи за подаване на сигнали, – инструмент, който надгражда формалното съответствие и позволява реален анализ на ефективността и въздействието на системите, и подпомага усъвършенстването им.
Между закона и практиката: До къде стигна България в защитата на лицата, подаващи сигнали за нарушения?
През 2023 г. България прие Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения (ЗЗЛПСПОИН), транспонирайки Директива (ЕС) 2019/1937 и очертавайки правната рамка за защита на подаващите сигнали за нередности.
Законът изисква организациите – както в публичния, така и в частния сектор – да изградят вътрешни системи за подаване и разглеждане на сигнали, да обучат служителите си и да осигурят надеждна защита срещу всякакви форми на ответни действия – дисциплинарни мерки, уволнение, уронване на репутацията.
На хартия всичко това изглежда оптимистично, но на практика обаче предизвикателствата не закъсняха.
Законът е налице, но доверието – не съвсем
Недостатъчната информираност на обществото – потенциалните податели на сигнали, липсата на вътрешна култура за подаване на сигнали и съществуващото недоверие в институциите създават условия, в които самият процес на подаване на сигнали се възприема не като проява на професионална и гражданска съвест, а като риск.
Одитът на Омбудсмана на Република България, фокусиран върху дейността на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и приложението на закона очерта няколко съществени проблема:
– забавяне при разглеждане на сигналите и бюрократични процедури, които подкопават доверието в процеса;
– недостатъчен административен капацитет и ресурси, които ограничават възможностите на КЗЛД да реагира адекватно;
– слаба комуникация с подателите на сигнали и с обществото, което затруднява разбирането на процедурите и правата, гарантирани от закона.
В отговор на тези проблеми, последните изменения в законодателството предвиждат конкретни подобрения: забрана на всякакви форми на репресии, задължителни вътрешни механизми във всички организации с определен брой служители, както и по-ясни процедури за разглеждане на сигналите.
Независимо от положителните промени, остават ключови задачи за разрешаване:
– осигуряване на повече ресурси и обучение за КЗЛД, за да може да отговаря на растящия брой сигнали и жалби;
– провеждане на информационни кампании за повишаване на обществената осведоменост относно правата на подателите на сигнали;
– разработване на ясни методики за мониторинг и оценка на прилагането на закона както в държавния, така и в частния сектор;
– осигуряване на независима правна и психологическа подкрепа за хората, които подават сигнали.
Критично важно е новият състав на Комисията за защита на личните данни да приоритизира работата по информиране на обществеността, защитата на лицата, съобщаващи за нарушения, укрепването на вътрешния капацитет, контрола на задължените лица.
Асоциация „Прозрачност без граници“ продължава активно да подпомага организациите в публичния и частния сектор при изграждането на вътрешни системи, включително чрез разработване на практически насоки като Модел на правила за вътрешно подаване на сигнали и последващи действия, съобразен със законовите изисквания и международните стандарти. Този инструмент позволява на организациите да създадат ефективна, прозрачна и работеща вътрешна система за подаване на сигнали – не като формалност, а като част от културата им.
Като част от движението на Transparency International, асоцииран член на Whistleblowing International Network (WIN), работата по Конвенцията на ООН срещу корупцията и сътрудничество с Икономическия и социален съвет на ООН (ECOSOC) участваме активно и в изготвянето на международни изследвания и доклади.
Този международен обмен на знания и опит позволява да работим за подобряване на законодателството в България и адаптиране на доказано работещи добри практики и в българската практика, създавайки възможности за по-добра и устойчива защита на подателите на сигнали.